ПОБРУ̀СВАМ

ПОБРУ̀СВАМ, ‑аш, несв.; побру̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Побрулвам. ● Обр. Орела хвърка в небеса. / Кой глед ще го надгледа? / Побруси му крилата, той / пак същата ли е птица? НБ, 1876, бр. 14, 53. побрусвам се, побруся се страд. побрусвам си, побруся си възвр.

Списък на думите по буква