ПОБУЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБУЖДЀНИЕ, мн. ‑я, ср. Остар. Книж. 1. Подбуда; подтик, мотив, основание, подбуждение. Зли езици пошушваха, че ревността на хаджията не бе съвсем безкористна .., но това беше чиста клевета, свойствена на малките души, които под всяко добро дело виждат лоши побуждения. Ив. Вазов, Съч. VIII, 134-135. Политическите идеи не отговарят на абсолютната истина. Критерий за оценение на една личност могат да служат само побужденията, които са я ръководили. К. Величков, ПССъч. VIII, 79. Съгласно своите собствени чувства и патриотически побуждения той [Ботев] можал да .. предвиди онова, което обикновените разбраха само след грубите факти и събития. З. Стоянов, ХБ, 130-131. // В съчет. с предл. по. Инициатива. По побуждението на господина Христа Тъпчилеща .. в Цариград са приготовлявало едно прошение от страната на тамошните българе. Хр. Ботев, Съч. 1950, 40. По Фотиново побуждение Хаджи Димчо построил три училищни здания в Жеравна. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 750.

2. Подбуждане; подтикване. Той издал книга на старите и новите българи, която между малкото образовани българи служила за побуждение към патриотически стремления. Г. Бенев, БК (превод), 18.