ПОБУЙСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБУ̀ЙСТВАМ и ПОБУ̀ЙСТВУВАМ, ‑аш, св., непрех. Буйствам малко, кратко време. Всички тия млади хора .., обичаха да се повеселят, да побуйстват, да се спречкат с някой груб келнер, след което ходеха с превързани глави. К. Константинов, ППГ, 168. Често се среща у родителите схващането, че децата трябва да поживеят сега, докато са по-малки, да побуйствуват, защото когато станат зрели хора, няма да имат възможност и време за това. ВН, 1958, бр. 2014, 2.