ПОБУНЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБУ̀НЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от побуням и от побуням се; разбунтуване, разбунване, побунване. При известието за побунянето на Морея Диванът заповяда да се приберат оръжията на християните в Турско и да са погубят всички онези, които не са покорят на тази заповед. С. Бобчев, СОИ (превод), 171.