ПОБУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБУ̀ХВАМ¹, ‑аш, несв.; побу̀хам, ‑аш, св., непрех. Разг. 1. Обикн. св. Бухам¹ малко, кратко време. Малкият се оправи бързо от грипа — побуха няколко дни и му мина.

2. Само несв. Рядко. Бухам¹ (във 2 знач.) леко от време на време; покашлям. Вече нищо ми няма — само дето побухвам понякога.

ПОБУ̀ХВАМ², ‑аш, несв.; побу̀хам, ‑аш, св., прех. Обикн. св. Бухам² (в 1 знач.) малко, кратко време или от време на време нещо. — Тия черги не са изпрани добре — побухай ги още. побухвам се, побухам се страд.