ПОБЪЛГАРЍТЕЛ

ПОБЪЛГАРЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Рядко. Лице, което побългарява чуждоезично художествено произведение.Чуждата творба се превежда по начин да се приспособи напълно към духа и разбиранията на българския народ .. Така побългарителите — повечето от които са видни български книжовници и общественици, като П. Р. Славейков, .., С. С. Бобчев и др. — приспособяват чуждите творби по начин да станат почти неузнаваеми за техния автор. Ив. Богданов, СП, 170-171.

Списък на думите по буква