ПОБЪЛГАРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪЛГАРЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от побългарявам и от побългарявам се. В последната си работа "Побългаряване на чужди произведения" Минчев е разгледал едно от най-интересните явления в нашата книжнина преди Освобождението — така нареченото "побългаряване".. Побългаряването обхваща не само наподобяването на собствените и топографските имена към нашите, българските, но то засяга и самия характер на героите, на които побългарителят-преводач се старае да предаде българска психика. Ив. Богданов, СП, 170. Побългаряването е нещо като подготвителен период за явяване на оригиналната българска повест. Последната изникна върху почвата на превежданите и побългарявани сантиментални и сензационни произведения. Г. Константинов, ПР, 9. Пътниците накапаха гореща лой по прозорците и закрепиха свещите. Това беше първото побългаряване на новите вагони. Ал. Константинов, БГ, 25.