ПОБЪРКАН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЪ̀РКАН1, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от побъркам3 като прил. 1. Който е с психично разстройство, психично болен; ненормален, луд, безумен. — Ти, приятелю, да не си нещо побъркан? — С ума съм си аз — заклати все така уверено глава Примо. Г. Караславов, Избр. съч. V, 252. Той или е с всичкия си и мълчи, .. или е напълно побъркан и не може да каже две свързани думи. А. Каралийчев, НЧ, 142. Той, синът ми, като си дойде нощес, когато се запали снопето, не беше още побъркан — по обед се побърка. Ц. Гинчев, ГК, 317. // Който се проявява като психически разстроен, луд при някаква ситуация; ненормален, обезумял, безумен. "Хай дявола, или аз съм побъркан, или цяла Прага е полудяла" — мисли си той и не може да се начуди на ефекта, който произвежда неговият написан адрес. Ал. Константинов, БГ, 58. Двете камбани млъкнаха и се разнесе гласът на клисаря, писклив, задавен от ярост: — Ти си побъркан, бре! Затова ли те пуснах да биеш камбаните! Що е това! Да не е Великден или свети Петър и Павел! Д. Талев, ПК, 49.
2. За думи, приказки, представи и под. — който е характерен за психично болен; ненормален, налудничав. Дерменджиев бе не само ненормален, а и мен искаше да въвлече в побърканите си представи. А. Наковски, БС, 173. Вече не ми се слушат побърканите му изказвания по телевизията.
◊ Като побъркан, уча (работя и под.). Много и упорито, полагайки много труд, усилия (уча, работя). — Момчето отпада физически, апетитът му не е добър, чете и учи уроците си като побъркано. Л. Дилов, МПС, 31.
ПОБЪ̀РКАН2, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от побъркам2 като прил. Остар. В който има грешка, объркване, сбъркване; сгрешен, сбъркан, объркан. Бързам за железницата, а тескерето ми излезе побъркано, дайте ми, моля, поръчителство, потвърдено от селския печат. Ив. Вазов, Съч. VII, 150. Във в. "Камбана" ми се задават въпроси, на които адресът е побъркан... Все пак, за да не остана длъжен, ето отговор... М. Кремен, РЯ, 499. Наистина, рано е за резултати, но по всичко се вижда, че пътят е побъркан и че самото правителство се грижи да бъде готово за отстъпление. Пряп., 1903, бр. 6, 1. // В който е нарушен нормалният ред, нормалното състояние, в който има разбъркване, объркване; объркан, разбъркан. Побъркана прежда на стан са не туря. П. Р. Славейков, ПБ II, 52.