ПОБЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЪ̀РКВАМ1, ‑аш, несв.; побъ̀ркам, ‑аш, св., непрех. 1. Бъркам1, ровя, някъде за малко, за кратко време, за да потърся, наме‑
ря, взема, извадя нещо. Санка скочи, .., и отвори един от двата пъстри брашовски сандъци, .. Като побърка малко, тя извади един тесен дълъг тефтер, с пъстри корици. Й. Йовков, ЧКГ, 80. Но у нас дойде детето на Денчо ратая .. Мама му даде месо, а тате, като побърка в джобовете си, вдигна рамене: — Какво да те правя, като нямаш късмет! Ст. Даскалов, БП, 33.
2. Прен. Само несв. Разг. Присвоявам, крада по малко от време на време, понякога; покрадвам. "Той, Господ, ако задирва и за такива работи, какво ще стане от ония хайдуци, дека крадат и с двете ръце. Аз само с една шъпа побърквах." Т. Харманджиев, КЕД, 235. Кой ще бъде млекарят? .. — Тука другарите се спират на Цончо мандраджията. Аз да си кажа правото се колебаех. Нещо на мухъл ми мирише тоя човек. Още от едно време свикнал да побърква в каците, та не съм сигурен и сега, че няма да спущи дългата си ръка в гюмовете. Ст. Даскалов, СЛ, 276-279.
ПОБЪ̀РКВАМ2, ‑аш, несв.; побъ̀ркам, ‑аш, св. 1. Прех. Бъркам2, разбърквам, размесвам (течност, храна, някаква смес и под.) с нещо за кратко време, малко. Като заври водата, хвъргат много пашкули изведнаж в тавата и като ги побъркат с пръчката (що се нарича камшик), наченват да собират краищата. З. Княжески, ПРШ (превод), 96-97. Побърка глина половин час и отиде да рита топката. △ Побърка попарата, за да поизстине малко.
2.Само несв. Прех. Бъркам2, разбърквам, размесвам (течност, храна, някаква смес и под.) по малко, от време на време, понякога. Побърквай мармалада на няколко минути, за да не загори.
3. Само несв. Непрех. и прех. Разг. Бъркам2, греша от време на време, понякога; посбърквам. Все много бърза и затова и побърква сегиз-тогиз — или ще пропусне нещо, или ще сложи друго не на неговото място. △ На диктовките все още побърква. △ Като говори на руски език, побърква тук-там глаголното спрежение и склонението.
4. Прех. Остар. Допускам грешка, не се ориентирам правилно по отношение на нещо, в нещо или някъде; сгрешавам, сбърквам, обърквам. На учудените запитвания за забавянето им Искров отговори, .., че побъркал пътя в тъмнината из бостаните. Ив. Вазов, Съч. VIII, 99. Животът на Раковски е тъй препълнен с приключения, щото биографът рискува на всяка минута да се отдалечи от истината, да побърка годините, .. и да се впусне да разказва легенди. К. Величков, Събр. съч. VIII, 7. Маймуните толкоз навикнуват да разбират человеческия язик, щото по наръчвание на стопанина си подават таквиз дрехи, каквито иска той, и дори не побъркват в избиранието и на цвета (боята). Пч, 1871, кн. 1, 11.
5. Прех. Остар. Внасям объркване в нещо, изменям (обикн. нормалното, естествено състояние на нещо); развалям, обърквам, разбърквам. Младен не смееше да се докосне до книжата, сякаш се боеше да не побърка реда на оня, който си бе отишъл. Д. Немиров, Др, 149-150. Безпрестанните боеве (..) естествено не можеха да имат добри сетнини за народа: те побъркаха както нравствените понятия, тъй и реда на обществения живот на българите. Т. Шишков, ИБН, 183. Ще се старая с всичката си сила да възпра всяко движение, що може да побърка настоящия мир на Европа. ДЗ, 1868, бр. 12, 48. побърквам се, побъркам се страд.
◊ Побърквам / побъркам конците. Остар. 1. Сам ставам причина да се създаде неблагоприятно положение, от което трудно може да се излезе, да се намери изход. А вестникарът с надежда, че щат да са умножат спомощниците, или чака да събере пари от абонатите си, или.. побърка конците и вестникът му престане! НБ, 1876, бр. 2, 5.
2. От силно смущение, уплаха, стъписване не зная какво да направя, да отговоря, да кажа; обърквам се. Нашето Баба Алие съвсем побърка конците от последния удар на северния колос Руссия. НБ, 1876, бр. 49, 193. Та познаваш ли чий е образът! — .. питали калугерина познава ли лицето на дявола? — Познавам го зер! — Тоя момък съвсем побърка конците, .. — пошушна Фратьо чорбаджи. Ив. Вазов, З, 1885, кн. 5, 202.
ПОБЪ̀РКВАМ3, ‑аш, несв.; побъ̀ркам, ‑аш, св., прех. 1.Причинявам психическо разстройство у някого, правя някой да загуби разсъдъка си, да стане луд; подлудявам някого. "Телефоните ще ме побъркат" — често казваше той. Д. Кисьов, Щ, 326. Побърка я [Азлалийката] тоя мюхльо, и тъй ѝ думаше, и инак, не взема от нищо... Г. Караславов, СИ, 39.
2. Прен. Правя някой да престане да възприема околния свят реално и да разсъждава трезво, нормално, правя да стане като луд, да се държи като луд (обикн. като го претоварвам със задължения, работа, грижи и под. или като предизвиквам у него силни емоции, стресово състояние). — Госпожице Катя, я не побърквайте момчето с поезия... М. Грубешлиева, ПИУ, 115. Побъркаха ни с тези извънредни поръчки и всичките все спешни. △ Побърка децата с обещанието за екскурзията по море. побърквам се, побъркам се страд.
ПОБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; побъ̀ркам се св., непрех. 1. Загубвам разсъдъка си, ставам луд; полудявам, подлудявам. От татула хората се побъркват. Помни още когато бяха деца, те се гонеха из улиците и си викаха припевно: Татул ли си яла, / та си полудяла! Г. Караславов, Тат., 258. Съществуваха няколко възможности. Първо — че аз съм луд, второ — от продължително общуване
с нервно болни психиатърът се е побъркал и съм жертва на манията му. А. Наковски, БС, 195. Бедната му майка, наистина се беше побъркала. От няколко месеца се разхождаше из апартамента с парцалите на вуйна му, постоянно го стряскаше ту с някое мършаво деколте, ту с голия си костелив гръб. П. Вежинов, НБК, 153.
2. Прен. Преставам да възприемам околния свят реално, да разсъждавам нормално, трезво, ставам като луд (обикн. поради силна умора, силни чувства, стрес). А когато всичко беше пренесено — електромоторите, бормашината, .., той просто се побърка — ходеше от едно място на друго, пипаше желязото, .., говореше с машините, като че бяха живи. А. Гуляшки, МТС, 308. Побърках се от работа. △ Ще се побъркат от радост, че заминават.
3. Остар. Изпадам в положение, при което не зная как да постъпя, какво да предприема или накъде да се движа; обърквам се. Иванчо са разхождаше по околните села; .. А колчем си наумеше за жена си, за детенцето си, за себе си, как стана, как отиде, как са тъй побърка, от мисъл нийде го не свърташе. Ил. Блъсков, ПБ II, 97. Осман паша, за да опази войската си изотзад, принудил са да остави някои отделения, които да гонят въстаниците, но с това той още повече са побъркал. НБ, 1876, бр. 16, 64. Българите ненадейно нападнати от отзад се побъркали и почнали да бягат. Ст. Ботьов, К (превод), 22. Йедин ден, йедин цар, който беше излязъл на лов, ся побърка, като диреше пътя. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 34.
◊ Побърква ми се / побърка ми се умът. Остар. Побърквам се, подлудявам. Тя го почти не познала. Като че ли ѝ се побъркал умът. Ст. Ботьов, К (превод), 198. — Какво казваш? Сара Михаила невярна? .. — Кърджали подиграваш ли се или умът ти се е побъркал! Ст. Ботьов, К (првод), 214. Побърквам / побъркам ума на някого. Остар. Побърквам, подлудявам някого. — Ти много спешиш да ся оженя с една друга, .. — Моля ви ся, Германе, оставете вече таз работа: това е една идея, която ви мина през нощта, защото това злополучно наше приключение беше побъркало малко ума ви. М. Балабанов, ДБ (превод), 101. И сега не можа да дочака венчилото, защото злото в нея надви, та ѝ побърка ума. Д. Войников, РК, 63.
ПОБЪ̀РКВАМ4, ‑аш, несв.; побъ̀ркам, ‑аш, св., прех. и непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. на или със следв. изр. със съюз да. Ставам причина да не се извърши, да не се осъществи нещо, ставам, явявам се като пречка, препятствие, което осуетява нещо; попречвам, възпрепятствам. Защо си се отлъчила сама? Аз май че ви побърках на срещата с този момък? При тебе ли идваше той? И. Петров, НЛ, 16. Ти си щял да имаш насмалко дуел с Веригарова днес? .. Добре, че полицията побърка! Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 89. Султановият човек вдигна ръка — ще говори. Селяните и без туй мълчаха, защото се бояха, че ей сега, тъкмо преди да получат спасение, нещо ще стане, ще побърка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 286. Посланиците, за да побъркат на плановете на католическата пропаганда, зеха да клеветят йезуитите пред турското правителство. Р. Каролев, УБЧИ, 127. Облаци ми побъркаха да наблюдавам кометата постоянно из нощ в нощ. Д. Витанов, НС (превод), 146.