ПОБЪ̀РКВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от побърквам2и от побърквам се. Чрез побъркване от време на време с дървена лъжица може да се предотврати загарянето на крема.
ПОБЪ̀РКВАНЕ3, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от побърквам3и от побърквам се; полудяване, подлудяване. — Но във вестниците писаха за нещастен случай. Психоза... Двойно самоубийство в пристъп на побъркване... К, 1963, кн. 9, 15.