ПОБЪРКУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪ̀РКУВАМ¹, ‑аш, несв. (остар. и диал.); побъ̀ркам, ‑аш, св., непрех. Побърквам¹.

ПОБЪ̀РКУВАМ², ‑аш, несв. (остар. и диал.); побъ̀ркам, ‑аш, св., прех. и непрех. Побърквам². Неговото [на Платон] достойнство му направило врагове; .. При всичко това, враговете му не побъркуват никак мира, що неговата сполука или неговата добродейност задържа в сърцето му. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 16. Ако тая почивка трае млого, слабостта дохожда и побъркува потребните вършенеа на живота. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 19. побъркувам се, побъркам се страд.