ПОБЪРЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЪ̀РЧВАМ, ‑аш, несв.; побъ̀рча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Бърча малко, за кратко време. Две хиляди крави са, не може да не понамирисва. Комисията побърчи нос още малко, помисли и си замина. Р. Белчев и др., КБС, 28.
2. Само несв. Бърча от време на време, понякога. Побърчва вежди, ако го нервират много и не успее да скрие яда си.