ПОБЪХТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪ̀ХТВАМ, ‑аш, несв.; побъ̀хтя, ‑иш и -еш, мин. св. ‑их и -ах, св., прех. и непрех. Разг. 1. Бъхтя малко, кратко време. — Какво ще става тука, бре хора! — Ще побъхтим земята с тия железца, дядо, да видим ще пусне ли масълце! — отвърна един шегобиец от майсторите. П. Славински, МСК, 102.

2. Само несв. Бъхтя от време на време, понякога. — Калъч имаха, и пак ги побъхтват — оживи се Дели Иван. — Ама друга сила имах... Н. Хайтов, ПП, 99. побъхтвам се, побъхтя се страд.

ПОБЪ̀ХТВАМ СЕ несв.; побъ̀хтя се св., непрех. Разг. Бъхтя се малко, кратко или известно време. За себе си ще бъда кратък: наредиха ме продавач на закуски. Е, разбира се, отначало се побъхтах яката, за да не ме вземат за мързел. Сп. Йончев, РБ, 58.