ПОБЯ̀ГВАМ

ПОБЯ̀ГВАМ1, ‑аш, несв.; побя̀гам, ‑аш, св., непрех. 1. Обикн. св. Бягам малко, кратко време. Та този балон ли! Той ни бе обещал, че ще падне, но не падна и се опита да избяга. Нека побяга, да видим де ще избяга! Й. Радичков, ГП, 97. Като побягал не на голямо пространство, той са спрял, огледал са назад. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 264. Побягай да се постоплиш.Побягах, за да хвана автобуса.

2. Само несв. Бягам от време на време, понякога . При тази напрегната умствена работа непременно трябва да опиташ да побягваш всяка сутрин — да речем по половин час, да походваш пеш поне събота или неделя от вас до вилата ви в Княжево, да поиграваш сегиз-тогиз тенис с децата.

ПОБЯ̀ГВАМ

ПОБЯ̀ГВАМ2, ‑аш, несв.; побя̀гна, побѐгнеш, мин. св. побя̀гнах, пов. побегнѝ, побегнѐте, св., непрех. 1. Започвам да бягам, да тичам; хуквам. Старата царедворка обу морски ботуши и побягна със същата бързина след него [войника]. Св. Минков, СЦ (превод), 134. Зенгията са скъсва, конят побягва. Ил. Блъсков, ПБ I, 76. Чу се изстрел и състезателите побягнаха. Като се поумори, спира и после отново побягва.

2. Със следв. изр. със съюз да или със следв. същ. с предл. за. Устремявам се бързо към някого или нещо или за да направя нещо; впускам се, втурвам се, спускам се, хуквам. Сякаш бурни вълни, младежите се люшнаха назад, нарамиха пушки, запяха, започнаха да се търсят и да се строяват. Някои побягнаха да вземат торбите си. Възторг преливаше в отчаяно радостните викове. Ст. Дичев, ЗС I, 242. Като зърна отдалече майка си с торбите и тежката чанта, побягна да ѝ помогне.Влакът имаше няколко минути по-дълъг престой на тази гара и мнозина от пътниците побягнаха с шишета към чешмата да налеят вода. △ Побягнах за багажа си, като видях, че всички вече се качиха в автобуса и се настаниха по местата си.

3. Отдалечавам се с бяг от някъде, обикн. за да се отстраня от нещо неприятно, нежелано или опасно; избягвам1. Дърварите викнаха: — Мечка! Мечка! — тъмни гори огласиха. Побягнаха, краката си потрошиха. Ем. Станев, ГЧ, 18. В сборичкването благодарение на ловкостта си той [Левски] се отскубва, стреля с револвера си и побягва. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. — Кадията ми рече да идем заедно, защото се бои да не побегнеш! — казало заптието. Н. Ферманджиев, РХ, 43. Рекоха да го покалугерят, а той побягна от монастира. Е. Мутева, РБЦ (превод), 2. Николчо конче разведе, / разведе и го възседна, / че го Николчо препусна, / че със кончето побягна. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 268. Обр. Опита се да заспи, но сънят.. побягваше от него в същия миг, в който той хитро го приближаваше. Ем. Манов, БГ, 137. Тревата лумна. Подгонен от вятъра, огънят бързо побягва из долината и облаци дим издигат непрогледна завеса. Д. Филипов, З, 14. // С бяг отивам някъде; избягвам1, изтичвам. Обзет от страх, побягвам в собата, скривам се в кюшето и затискам с ръце ушите си. Т. Влайков, Пр I, 237. Дако сеща, че го притиска огромна тежест, той напряга сили, откоп‑

чва се от ръцете ѝ, побягва към гостната. Г. Райчев, ЗК, 59. Двама от младежите веднага побягнаха по посока към българските махали, но другите двама сякаш и не мислеха да бягат, дигнаха пушките на убитите. Д. Талев, ПК, 674. Само тримата синове не послушаха майка си и побягнаха у една гора. М 1857, 106.

4. Напускам, изоставям постоянното си място на живеене и отивам другаде; избягвам1, забягвам. Преди десетина години дошел тука като общ работник. Скарал се с баща си и побягнал. Обикновена селска история. Ем. Манов, ДСР, 145. Наши нали дойдоха от Граматиково, пропищели, казват, селата тамка. И много рая побягнала оттатък Балкана, къде Шуменско чак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 321. Някои си русчушки подлеци .. казале на някое си лице, че Ангел е един от дописниците на "Свобода", .. Разбира се, че Ангел е поискал да побегне из Русчук. С, 1872, бр. 39, 309. // Напускам родината си, обикн. за да се спася, и се заселвам в друга държава; забягвам, избягвам, емигрирам. А за Замфирица ходеше слух — .. — че побягнала в Турско. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 113. Христо беше един от българските беглеци, които са побегнали из Турско в Румъния, за да търсят мир и свобода. Н. Ферманджиев, РХ, 103. // Напускам тайно някое място, обикн. където съм заставен да бъда; избягвам1. Той ви писа и едно писмо, в което ми открива сичко и че той побягва от затвора и отива в място, дето никой не ще може да го намери. П. Р. Славейков, ЦП III, 107. — Йоан после сполучи да побегне от тъмницата, в която беше го затворил Палеолог. М. Дритов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 28. Около Димитровден Тотьо и един от неговите другари побягнаха из темницата заедно с прангите и преминаха в Романия. П. Хитов, МП, 88. В нощта срещу въстанието той успява да побегне от крепостта, където е бил затворен, с помощта на свои другари и на един от пазачите.

5. Напускам, отстранявам се от някаква среда, обикн. променяйки и начина си на живот; избягвам1, махам се. Побягнах от света, надянах монашеска власеница. А. Каралийчев, ПГ, 115. Още в първите дни той [Иречек] реши да наруши договора и да побегне, много пъти си дава оставката и все пак остана цели пет години без два месеца. А. Каралийчев, ПГ, 208.

ПОБЯ̀ГВАМ СИ несв.; побя̀гна си св., непрех. Диал. Бързо се прибирам, отивам си от някъде. Поминала една старица;.. Тая имала комат .. Го тротила [хвърлила] коматот .. и си побегнала. Кучето се наяло. СбНУКШ ч. II, 3. Вечер ке замаркнет, вечера ке сготвит, / на мен ке постеле и ке си побегне. Нар. пес., СбБрМ, 436.

Списък на думите по буква