ПОВАДЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВА̀ДЯ¹. Вж. повадвам.

ПОВА̀ДЯ², ‑иш, св., прех. Диал. Полея с вода, напоя (растения, градина); наваждам². Ризикот се му помагал на деда; — Коа било суша, той одел, търчал нагоре, надолу, от една планина на друга, за да му пушчит вода во нивето, да му и повадит. СГ, 1894, кн. 1, 281. — Моме ле, мало моме ле, / кой кя ти вадит цвекиня? / — Майка ми кя я помола, / цвекиня да ми повадит. Нар. пес., СбНУ VII, 71. Малка девойка бразда копа‑

ше, / бразда копаше, вода вадеше, / да си повадит ран бел босилек. Нар. пес., СбАИ, 279. повадя се страд.