ПОВАЛЕНО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВАЛЀНО. Остар. Нареч. от прил. повален2; неправилно, завалено. — А бе то, както се чете и сега в черква, е май повалено български и твърде не му отбираме. Ил. Блъсков, ДБ, 98. — Няма да ми останат очите затворени, най-после, макар и да ма затрият тие поганци, говореше той, но повалено. З. Стоянов, ЗБВ III, 22. Г-н Миланович, учен един сърбин от Сръбско, ама знай и българска книга, сал май повалено хортува. Т. Шишков, ГМ, 32-33.