ПОВАРДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВА̀РДВАМ, ‑аш, несв.; пова̀рдя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Вардя (в 1, 2, 3 и 6 знач. ) малко, кратко време. Илия Кавръков .. каза на един полуцивилен-полувоенен мъж да го поварди за минута, изтърча нанякъде, върна се и подкара арестанта. Г. Караславов, ОХ IV, 238. А сега е добре да поспим, че две нощи не сме мигнали. Само да има кой да поварди в двора и ако види, че иде полиция, да ни обади. Ем. Коралов, ДП, 28-29. — А ти си иди, Спаске — .. Иди си. Няма защо да стоиш тука. Аз ще повардя заради вас. Й. Стоянов, ПД, 80. — Дружино вярна, сговорна! / Я повардете ми конете, / конете и товарите, / че ща дома да си ида. Нар. пес., СбНУ ХIV, 50.

2. Само несв. Вардя (в 1, 2, 3 и 6 знач.) малко от време на време, понякога. Кога намери време, идва у нас да повардва децата. повардвам се, повардя се страд., възвр. и взаим. — Повардвай ся, огледвай ся, / че псето ни е върло / и назади озъртай ся, / дор минем ъгъла. Ц. Гинчев, ДТ, 35.

ПОВА̀РДВАМ СЕ несв.; пова̀рдя се св., непрех. Разг. Вардя се малко, в известна степен или понякога.