ПОВДЍГАМ

ПОВДЍГАМ, ‑аш, несв.; повдѝгна -eш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. повдѝгнат, св. и (разг.) подѝгам, ‑аш, несв.; подѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. подѝгнат, св., прех. 1. Вземам нещо или някого от някакво място и го издигам нагоре, като го задържам известно време на известна височина, по-високо от началното му положение; вдигам. Противоп. свалям, спускам. Да вдигнем знаменосеца, да го вдигнем! — и няколко чифта жилести ръце повдигнаха нагоре развълнувания и трогнат стар знаменосец. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. Но в тоя миг колата затрака по моста и Марин трепна, хвърли гегата си на земята, спусна се и на два три скока настигна колата. И като я подхвана за стърчишката, повдигна я със страшната си сила и я отхвърли през моста. Й. Йовков, СЛ, 1932, 117. Ако повдигнем едно материално тяло на известна височина, ние преодоляваме тежестта на това тяло, което се противопоставя на повдигателната сила. Химия VII кл., 1950, 15. Той повдигаше всеки вързан сноп, както скъперникът повдига торба със злато. Елин Пелин, Съч. III, 49. Той повдигна чашата и противно на навика си изпи виното до дъно. А. Гуляшки, ЗВ, 1973, 263. // Леко, малко вдигам нагоре нещо откъм единия му край; надигам. Геракът повдигна една от плочите, с каквито бе постлан целият под. Елин Пелин, Съч. III, 61. Съпругът улови с две ръце външната дръжка, подигна вратата колкото позволяваха силите му и отвори полека. вратата пак нададе къс писък. Г. Райчев, ЗК, 9. Щерю викна насърчително на воловете и повдигна ралото да не се забива тъй дълбоко. К. Петканов, СВ1, 16. Повдигни леко капака на тенджерата, за да не кипи яденето. // Придвижвам нещо (оръжие, инструмент, уред и под.), което държа в ръцете си, нагоре, на известно разстояние по-високо от изходната позиция в готовност за привеждане в действие. Противоп. снемам, свалям. Адамов всякога умееше да отгатва отрано намеренията на неприятелските параходи, но сега твърде неспокойно снемаше и подигаше бинокъла на очите си. Й. Йовков, Разк. II, 23. Той предпазливо се обърна, привлече към себе си пушката и все така предпазливо започна да я повдига. Д. Кисьов, Щ., 188. Един из революционерите повдигнал пушката си и искал да пушне. СНСбПер.п. II,1872, бр. 48, 387. Чест томува, що над рало/ гръб прегъва в жар и хлад, / със ръце си що подига / и извърта тежкий млат. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 1954, 258. Че съгледа Марко звезда вечерница, / че повдигна Марко черна стрела, / та устрели звезда вечерница. СбНУ XIV, 1897, 93.

2. Намествам, нагласявам нещо на по-високо място или положение, като го придвижвам, притеглям нагоре. Противоп. свалям, спускам. В автобуса бе горещо. Мъката и топлината душаха Николай и той повдигна прозорчето. П. Проданов, С. 1960, 120. Сам Деяна никога не беше му [на Казака] загатвал нещо определено. — Такованкана — казваше му той и повдигаше хлабавия пояс над тлъстия си корем, — на нивата гледай като на своя — плодът е за всички. Г. Караславов, СИ, 92. Дренки продавам — викаше тя и повдигаше заденатия на гърба си тежък цедилник. Елин Пелин, Съч. II, 167. Георги нарами торбата. Вървеше след магарето и често подскачаше, за да си повдига торбата. К. Петканов, СВ, 111. // Придърпвам или отмятам нагоре долната част, края на нещо (перде, завеса, покривка, дреха и под.); запрятам. Противоп. спускам. Със силен скок Матьо се хвърли към кухничката, бързо повдигна единия край на пердето и видя, че и от тази страна полицаи обграждаха къщата. Д. Ангелов, ЖС, 486. Видях Таничка. Тя любопитно повдигаше крайчеца на завесата и подаваше през прозорчето разчорлената си главичка. А. Каралийчев, ПД, 211. Една жена бавно повдигаше края на престилката си и бършеше сълзите, избликнали изведнаж. Д. Добревски, БКН, 7. Посред брода газеше, със запретнати до над колене поли, гиздаво момиче. То стъпваше бавно всред мътните вълни и срамежливо повдигаше и стискаше отстрани белите си поли. Ц. Церковски, Съч. III, 32. Повдигна покривката на леглото, за да види дали е постлан чаршафът. ● Обр. Нощта повдига бавно траурния креп / поръсен с утринни сълзи. Хр. Смирненски, Съч. I, 30.

3. От наведено или отпуснато положение изправям нагоре (глава, ръце и др.); вдигам. Той [Костов] повдигна глава и втренчи замислено погледа си в абажура на лампата. Д. Димов, Т. 516. Старецът поглежда към

познати, усмихва се сърдечно, отговаря на поздравите, като повдига десница към оръфания си калпак. Вл. Полянов, ПП, 84. Но когато навалицата стане толкова голяма, щото пътниците се натрупат на тротоара,.., американският полисмен,.., повдига пръста си нагоре и в един миг всичкият необозрим хаос от коли, като че окаменява на мястото си. Ал. Константинов, БПр. кн. 3, 43. Като събра малко дългата си копринена рокля, повдигна хубавия си крак върху ниското триножно столче. Елин Пелин, Съч. IV, 23. Повдигаше рамене в знак на примирение и тръгваше да изпълнява поръчките. // Чрез движение на мускулите на лицето променям позицията в посока нагоре (на вежди, клепачи, клепки, чело); вдигам. Христина се смееше и като повдигаше черните си вежди, гледаше Костадин с такива блеснали в щастлива забрава очи, че за Манол нямаше съмнение каква е работата. Ем. Станев, ИК, 201. Сара се още повече зачерви, ала повдигна дългите си спуснати клепки и погледна стареца. Ст. Загорчинов, ДП, 254. — Кир Ставраки, — продума той [протосевастът], като повдигна челото си и загледа към един нисък, сух византиец, побелял като него, който седеше до Раксина. Ст. Загорчинов, ДП, 129.

4. В съчет. със същ. очи, поглед — поглеждам, насочвам поглед към някого, нещо в направление по-високо от изходната позиция; вдигам. Кажи ми с една думица, щеш ли да бъдеш моя? Като в отговор, тя само повдигна очите си към мене с дивно хубава усмивка. Н. Попфилипов, РЛ, 73. Тати повдигна очи нагоре молитвено и продума: Господи, неизповедими са твоите пътища. Ст. Чилингиров, ХНН, 49. Когато повдигна очи, месецът беше изгрял. Й. Йовков, СЛ. 13. Тя [Мария] боцна с отвращение една от сърмите. И повече не повдигна поглед към дъщеря си, само усещаше, че и тя бе престанала да яде. П. Вежинов, НБК, 202.

5. Правя нещо да заеме вертикална позиция, да стои изправено, право; вдигам, изправям. Господинът повдигна голямата яка на вълчия си кожух. Елин Пелин, Съч. I, 43. Той потръпна, повдигна яката на дрехата си и продължи да се разхожда по тясното дворче. М. Грубешлиева, ПП, 232. // Разг. Вземам нещо паднало или съборено (обикн. на земята, на пода), за да го изправя или за да го поставя на мястото му; вдигам. Бързо повдигни книгите от пода.Повдигни чадъра и го опри в ъгъла, за да не падне отново. // Помагам на някого да стане, да се изправи изцяло или отчасти от седнало или легнало положение; вдигам, изправям. Двете с Дочка я подигнаха и изведоха на двора. Очите на Куна не се свиха от светлината, гледаха обезцветени към улицата. К. Петканов, МЗК, 62. Огнянов се спъваше в нападали и примрели жени, които викаха отчаяно и никой не идеше да ги повдигне. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 166. Понякога пътеката ставаше тъй изронена и плъзгава от изгнилата ланшна шума,.., че конете се плъзгаха и падаха на задниците си. Хората трябваше да се спират и да повдигат уплашените животни. Ст. Загорчинов, ДП, 57. — Дядо, искам да походя. Дядо Захари го повдигна грижливо и като го улови за ръка, тръгнаха пак. Елин Пелин, Съч. II, 35. Станка отвори пак очи, погледна Цвета и майка си и слабо се усмихна. — Станке, стани ма, изправи се, мила, — повдигна я леко Цвета. Елин Пелин, Съч. III, 125.

6. В съчет. със същ. фитил. Придвижвам (фитил) нагоре чрез изтегляне или разгъване по дължина във вертикална посока и го задържам на определена височина; издигам, уголемявам, увеличавам, удължавам. Касаветов стана, поразходи се из стаята, повдигна фитила на лампата,.. след това седна тежко в креслото и се замисли. Г. Караславов, ОХ, II, 299. Един от служителите излезе на сцената и захвана да повдига фитилите на предните две лампи. Ив. Вазов, Съч. IX, 25.

7. С някакво свое движение, обикн. силно, бързо или рязко, предизвиквам издигането или разпръскването нагоре на нещо леко (прах, пясък, сняг и под.); вдигам. Изви се вихрушка и повдигна прах от едина край на кервана до другия. Й. Йовков, Сл, 107. Страстно се извиват не дотам стройните им снаги, прах повдигат пъргавите им крака. Хр. Смирненски, Съч. III, 82. В същото време около нас западаха в мокрите бразди на нивята някакви неща с глухо пляскане, като повдигаха кал и пръст. Ив. Вазов, Съч.XII, 171. // Само несв. Предизвиквам издигане, движение на нещо в посока нагоре. Неудържими, луди хълцания подигаха високо гърдите му. Ив. Вазов, Съч. IX, 34. Морето се успокои съвсем и само от време на време някоя дълга мека вълна внимателно и леко повдигаше лодката и също така леко я спускаше. П. Вежинов, ДБ, 112. Отпусна се [Лина] на едно кресло и притвори очи от вълнение. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че видимо повдигаше коприната на бялата ѝ блузка. М. Грубешлиева, ПП, 303.

8. Прен. Разг. Помагам на някого да се възстанови физически или психически, да оздравее или да преодолее състояние на отчаяние, безнадеждност и под.; вдигам, изправям. Противоп. повалям. — .. Коварна треска, ей! Но не се бой, нашият доктор е истински магесник, ще те повдигне! Гр. Угаров, ПСЗ, 648.Хаджиев: Ти идеш сега при нас?.. Ела, ела .. повдигни, утеши един съкрушен човек. Ст. Костов, Избр. тв., 468. — Недей са грижи, Радке. Бог е милостив. Той може да я [майка ти] повдигне. У, 1871, бр.1, 149. Като доктор не връщаше никого,.., без да гледа на богат, или сиромах,

щото много, тежко болни, повдигна и изцери. ДЗ, 1867, бр. 4, 15.

9. Повишавам (във 2 знач.), увеличавам. Противоп. понижавам, намалявам. Предал се на чиста наука, нашият историк не се е отказал и от мисълта да повдигне самочувствието на сънародниците си, загубили връзката с великото наследство от свободните векове. М. Арнаудов, БКД, 67. Новините от фронтовете бяха добри и това още повече повдигаше куража на хората. П. Незнакомов, СП, 61. Пък той [Бойко] е и чужд, мине — замине със свирката си, колкото да повдигне ядовете на тукашните момци. П. Тодоров, И. I, 92. Един любопитен случай,.., даде възможност на даскал Юрдана да се прочуе с ученост и да повдигне славата на училището. Ив. Вазов, Съч. X, 155.Повдигна цената. Повдигам престижа.

10. В съчет. с нечленувани отвлечени съществителни за действие или чувство. Ставам причина да възникне, да се прояви, да съществува нещо (означено със съществителното); пораждам, предизвиквам, събуждам, будя. Знайно е, че въпросът за методите поглъща днес социалните науки, след като бе подигнал толкова разисквания в естествознанието. Худ. 1906-1907, кн. 4 и 5, 21. Ние подражаваме слепешки русите. Това немотивирано твърдение повдигна силни възражения. Ив. Вазов, Съч. XIII, 28. Да беше по-рано, дядо Недко можеше дори да се възгордее от тая тревога, която повдигаше между жените. Й. Йовков, Ж, 1945, 89. Обнародването на турски шпиони в 16 брой на "Нова България" повдигна голяма мълва у града ни. НБ, 1876, 79. Далеч сме от желанието да повдигаме полемика в малочислените наши вестници в Романия. НБ, 1876, 153.

11. Юрид. В съчет. с нечленувани съществителни иск, дело, преследване и под. Започвам да водя (дело, иск и под.); завеждам1. Противоп. прекратявам. Съдията прекъсна мълчанието,.., и се обърна към ответника със следния въпрос:Селяните от село Сврачево са повдигнали граждански иск против вас, че владеете неправилно и беззаконно една воденица. М. Георгиев, Избр. разк., 198. Трябва да повдигна против него углавно дело. Ив. Вазов, Съч. IX, 28. Прокурорът в Пловдив е повдигнал преследвание углавно срещу нашия вестник, но аз както казах, не съм отговорник, господине. Ал. Константинов, Съч. I, 136.

12. Мат. С предл. на и същ. квадрат, куб, степен. Умножавам едно число по него самото (еднократно, двукратно и т.н. — толкова пъти, колкото посочва показателят за степен). Освен четирите аритметични действия те [халдейците] могли да повдигат числа на квадрат и на куб, да извличат квадратен и кубичен корен. Матем. кн. 6, 12. Ние можем да искаме да умножим едно число три пъти само на себе си. Тогава казваме, че повдигаме числото на трета степен или на куб. Г. Томалевски, АН, 281. Когато умножаваме 5 Х 945, ние намираме тяхното произведение, но когато умножаваме две еднакви числа, ние казваме, че повдигаме числото на квадрат. Г. Томалевски, АН, 281.

13. Остар. В съчет. със същ. шум, глъчка и под. Означава започване или осъществяване на действие по значението на съществителното; вдигам. Ти сърдиш се, нали? Че нашта суета / при твоя паметник повдига тази глъчка. Ив. Вазов, ИГП, 28. Децата от съседния двор бяха много и винаги повдигаха голям шум при игрите си.

14. Остар. Подбуждам, подтиквам към борба, въстание и под.; вдигам. С кръста в ръка и с пушка на рамо, той беше подигнал селото, когато дошло известие, че въстанието е избухнало. К. Величков, ПССъч. I, 116. Както знаем, на 20 априлий, той минуваше през Клисура, за да иде на Бяла Черква, с намерение да я повдигне. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 135. Приказва се още, че някои от въстанниците се осмелили да влязат посред пладне у Враца, дето мислели да повдигнат населението. НБ, 1876, бр.3, 19. Един учител, който бил от въстанниците, влязъл в града, за да повдигне и тамошните българи. Дун. 1876, бр. 1072, 1. // Настройвам, опълчвам някого срещу някого другиго. — Но струва ми са че и той [управителят] надали ще те приеме, защото злобният Любослав е повдигнал всичките против тебе. П. Бобеков, ПВК (побълг.), 51.

15. Остар. В съчет. със същ. борба, война, въстание и под. Започвам или предизвиквам осъществяване на действие по значението на съществителното; вдигам, повеждам. В Бяла Черква ще дойда пак — само да повдигна въстанието. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 70. — Пише ли във вашите книги за такъв цар, който ще повдигне бран срещу силните и злите? Ст. Загорчинов, ДП, 359. Тези са причините, които са повдигнали онази вековна борба в международния духовен живот в полето на образованието и просвещението. Лет., 1876, 143. В други прокламации френското правителство ся изражаваше, че то повдига война не против Германия и немския народ, но само против завоевателната политика на Прусия. Лет. 1871, 211. В Испания карлистите са повдигнали голям бунт. С, 1872, бр. 45, 355.

16. Остар. Построявам, изграждам (постройка, сграда и под.); вдигам, издигам. Шишман е повдигнал черкви и храмове. Пч, 1871, кн. 5, 76. Искат някои от человеците да оставят имената си безсмъртни, та повдигат за това високи къщи. П. Р. Славейков, СК, 11.

17. Остар. Правя нещо да стане по-възвишено, духовно извисено. Ако обичаш да тя

почитат, ако ти е драго да тя хвалят, повдигни си душата, повдигни си намеренията. А. Начев, ПЖЧ, 12. Който желае да повдигне нравственността на човека, той е дължен да избере за своята цел два, само два пътя. Изпърво, той е дължен да устрои работите така, щото вигодите на сякого да са съображават с вигодите на другите. Знан. 1875, бр. I, 1-2.

18. Остар. и диал. В съчет. със същ. сватба, веселба. Вдигам, направям, правя, устройвам (сватба, веселба). Мънчо .. и Кера .. се сгодиха и повдигнаха сватба и малко, и голямо от нашето село тръгнаха и отидоха. М. Кънчев, В, 125-126. Па тръгна Стоян, па тръгна, / кумове да си калеса, / кумове, стари сватове, / та па си сватба повдигна, / та се с Петкана венчаха. СбНУ, XIV, 56. Стоян майка си послуша, / подигна сватба голяма / и за българка отиде. СбНУ, XXXVI, 240.

19. Диал. Помагам на някого да се замогне материално, подкрепям (Н. Геров, РБЯ). Баща ми го е повдигнал. Н. Геров, РБЯ IV, 60. повдигамсе, повдигна се, подигам се, подигна се страд. от повдигам (подигам) в 1-2, 4-16 и 18 знач.

ПОВДЍГАМ СЕ несв.; повдѝгна се св. и (разг.) подѝгам се несв.; подѝгна се св., непрех. 1. Подемам се, отивам нагоре; издигам се, вдигам се. Противоп. спускам се. Тук-таме се подигаха и хвърчаха черни орляци от чавки и косове. Й. Йовков, ЧКГ, 297. Сойката се повдигна от гората, направи кръг над свраките, десет пъти удари с едното крило, веднъж само с другото.., тръгна към пръча. Й. Радичков, СР, 11. Ние ви съветоваме да са качите на някое високо място или да са повдигнете на воздухът с някой балон. Знан, 1875, бр. 8, 122. А Стоян им ся молил: /"Три орли, брате сте, / повдигнете ся по нагоре, / доде ми душа излезе. Нар. пес., СбБрМ, 200. // За небесно светило — движа се, отивам над хоризонта; издигам се, вдигам се. Противоп. спускам се, снижавам се. Слънцето, месяца и звяздите отколе са продължавали да изгряват, да са повдигат по небето и полека да залязват на запад под хоризонта. Д. Витанов, НС, 22. // За дим, мъгла и под. — придвижвам се, разпространявам се нагоре; вдигам се, издигам се. Само далечните звуци на тюмбелеците и облакът прах, който се повдигна, показваха, че кърджалиите се връщаха по същия път, по който бяха дошли. Й. Йовков, СЛ, 132. Тук-там из дълбочините и висовете се подигаха разпокъсани редки мъгли, пропълзяваха по зъберите и изчезваха в светналия лазур. Н. Попфилипов, РЛ, 53. Пролетта е време на трескава сеитба. Все по-силно препича слънцето. От влажната разорана земя заедно с нагретия въздух на люлеещи се струйки се повдига парата. БТН, V и VI кл., 1951, 26. // За роса — изпарявам се; вдигам се. Слънцето захванало вече силно да нагрява земята и росата са повдигнала нагоре. Л. Каравелов, Съч. II, 30.

2. За тяло, част от тялото — придвижвам се, премествам се нагоре, на известна по-голяма височина от изходното положение; вдигам се. Ян Бибиян,.., се хвана за ръба на бъчвата, повдигна се и се бутна в нея. Елин Пелин, ЯБ, 46. Той се повдигна нагоре, спусна си нозете, стъпи на дъното. Ал. Константинов, БГ, 14. Както се повдигна ръката ми, така и замръзна. През прага прекрачи малкото момиченце, което преди така много жадувах да срещна. Ст. Чилингиров, ХНН, 232. Бялата му глава се повдигна от възглавницата и падна пак като отсечена. Елин Пелин, Съч. II, 143.

3. Ставам прав, изправям се от седнало, клекнало или легнало положение; вдигам се, надигам се. Като изяжда хляба и домита паницата, Велиден изтежко се повдига и тръгва със своя тромав ход. Т. Влайков, Пр. I, 189 — 190. Старецът стана и помогна на болната невяста да се повдигне. Елин Пелин, Съч. III, 82. Той пристъпваше в такта на мелодията отсечено и леко,.., после с къси и страстни викове ту приклекваше, ту се подигаше със светкавична бързина. Й. Йовков, 1945, 16. В предсмъртен стон старикът белобрад, / оплискан с кръв, повдига се едвам. Хр. Смирненски, Съч. I, 66. // С предл. на и същ. пръсти. Заставам на върха на пръстите на краката си, за да постигна максимална височина на тялото си, да го удължа. Виденов се повдигаше на пръсти, сякаш искаше да види някого и все не можеше да го открие в навалицата. Д. Фучеджиев, Р, 9. Момчето се повдигаше на пръсти и жадно се заглеждаше в лавиците и шкафовете. Ой, колко много книги! Сп. Кралевски, ВО, 109. Людете издължиха вратовете, повдигнаха се на пръсти, притискаха се и се кланяха, за да не могат войниците да забият копията си в гърдите им. М. Смилова, ДСВ, 238.

4. За гърди, корем и др. части на тялото — придвижвам се нагоре, напред при вдишване или издишване; вдигам се, издигам се. Той лежи с отхвърлена дясна ръка,.. Гърдите му се повдигат тежко, в очите му — сенки. З. Сребров, Избр. разк., 83. Гърдите на всички се повдигаха в тежко вълнение. Ст. Чилингиров, ХНН, 95. Слав се уплаши да не би да е умрял, но забеляза, че коремът му леко се повдига и се отпуска. Д. Фучеджиев, Р, 29. Кирил Манолов спеше върху лакти на бюрото. Плещите му равномерно се повдигаха. Бл. Димитрова, ПКС, 333.

5. За водна повърхност, течност — достигам по-голяма височина, повишавам нивото си; вдигам се, издигам се, покачвам се. Противоп. понижавам се. Водата изново се повдигаше и стигаше вече до три педи: тя се лееше от два мраморни чучура. Ив. Вазов, Съч. XVI, 36. — Ама вие как искате да я

видите, бе момчета, то да не е мляко, че да видиш как му се повдига каймакът на огъня. Не. Водата се повдига едва забележимо. П. Проданов, С, 131.

6. За планина, планински връх и др. — издигам се, извишавам се, вдигам се. Най-после излязох из гората и се озовах на един гол скалист зъб. той се продължава и повдига до облаците, все гол и стръмен. Ив. Вазов, Съч. XV, 48. Майското слънце свети празнично на чистото лазурно небе и към него се повдигат ту свежи и зелени, ту голи и скалисти, разхвърлени върховете на Стара планина. Елин Пелин, Съч. IV, 188. От дясната ми страна билото се повдига, окичено с гора. Ив. Вазов, Съч. XVI, 18. Във вътрешностите на тоя край планините са повдигат още по-високо. Знан. I, 1875, бр. 22-23, 353.

7. Прен. Разг. Оздравявам, преставам да съм болен на легло; вдигам се. Цяла нощ кадъната моли своя повелител, да се дигне сам и да склони момчето. Нека дойде при Шазие. Ако се повдигне болната девойка, защо да не го приемат такъв, какъвто е? А. Каралийчев, ПГ, 112. Едвам се е повдигнал, ето сега ще му припадне. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 23.

8. Разг. Придобивам по-голям размер, количество, стойност; повишавам се, увеличавам се, покачвам се, вдигам се. Противоп. понижавам се. Да предположим, че търсението на някоя стока се намали до толкоз, щото производството ѝ става скъпо. Тогаз, според туй, се повдига и цената ѝ; но все пак докато има за нея купувач, произвежданието ѝ не се прекратява. ССГ (превод) 1892, 121. На Игнат (20 декември) варят пченица и царевка наедно — ядат, за да се подигне берекетот. СбНУ XI, 1894, 85. Цените на хранителните стоки през лятото се повдигнаха.Очаква се от следващата година заплатите да се повдигнат. // Остар. и диал. Поскъпвам. Първият продукт е в такова изобилие, че с рационалното му използуване скръбната наша валута чувствително би се повдигнала. Хр. Смирненски, Съч. III, 101.// За телесна температура, кръвно налягане и под. — повишавам се, увеличавам се над нормалното. Противоп. спадам. Ако някое тяло ся сгрява, то температурата му расте или ся повдига. Лет, I, 1869, 75. Температурата му се повдигна с още един градус.

9. За чувство — ставам по-интензивен, по-силен; засилвам се, надигам се. Всичкият му яд се повдигна сега против него. Й. Йовков, Ж, 27. Не му говори така, че му се повдига само озлоблението. // Ставам по-добър, положителен. Духът се повдигна на всички. Ив. Вазов, Съч. XXII, 70. Настроението се повдигна още повече, на всички им беше приятно и забавно.

10. За буря, вихрушка и под. — появявам се и се понасям в пространството; разразявам се, вдигам се, надигам се. Иде глух и смесен шум.., кършат се сухи съчки, подига се вихрушка от сухи листа. Й. Йовков, Разк. II, 34. Други път излиза вятър, подига се виелица и на замръзналото поле се носят облаци от сняг. Й. Йовков, Разк. I, 14. Изведнъж ся повдигнала толко силна буря , щото половина от флотата развалила, а другата разбили англичаните. Г. Йошев, КВИ, 270.

11. Остар. В съчет. със същ. шум, глъчка, смях и под. Означава поява и осъществяване на проявата, назована от съществителното; вдигам се, надигам се. А вън се повдигна страшен шум. Мятаха се черни коне, лъщяха ятагани, и страшни гласове, пълни с отчаяние и болка викаха:"Убиха войводата! Убиха Индже!" Й. Йовков, СЛ, 151. — Не подобава позорището Христово да се целува,.., — пък ако много ви насилят, целунете го, като шепнете на ум:"Прости ме, господи, сатана целунах!" Последните думи на стройника се покриха с нов ропот, който се повдигна от вси страни. Ст. Загорчинов, ДП, 459. Повдигнаха се плачове и наричанета! Л. Каравелов, Съч. II, 147. Повдигнал се смях, попържни и различни разсъждения. Л. Каравелов, Съч. II, 28. Колкото за неговата жена, Елмаз ханъм, то нейната доброта и разумност не ѝ допущаше да се подигне разпра между нея и Зумруда. Св. Миларов, СЦТ, 81.

12. Остар. и диал. Самост. или против някого. Въставам, разбунтувам се, вдигам се, надигам се. Христофоров: По-непосредствено служене изисква животът, който кипи около нас, — народът , който се подига, обществото, което чертица по чертица, добива образ. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 48. Мина година не мина, отвори се войната,.. Ония сопотненци, като ги хвана бяс .. "Дайте да се подигнем против турците!" Ив. Вазов, Съч. IX, 44. Вън животът като бент отприщен / спуснал се е млад и бързоход, / и отново в родното огнище / се повдига моя смел народ. Кр. Белев, ПЗБ, 64. [Патрика] право при цара отива, / и на цара си думаше: /"Чул ли си, цару, разбрал си, / за Стоян млади войвода, / от голяма града Търнова, / що си е с войска подигнал, / царство да ти отърве, / че му е било бащино, / бащино още майчино." Нар. пес., СбБрМ, 114. // Опълчвам се срещу някого. Най-много търсеха учители и аз ги улеснявах доколкото можех. По моя препоръка във Велес бяха условили Н. Поповича, против когото по-после една част от населението беше се повдигнало в полза на Йосифа Ковачева. П. Р. Славейков, БП II, 12. Тъй обратно, ако майката помъмре, или удари някак детето, бащата са повдига срещу нея. У, I, 1870, 35 — 36. Партизанското заслепение на тия служители, които на политическите си противници гледаха като на предатели, даваше повод на

сума конфликти и недоволства, които заставяха гражданите да се повдигат: и против тия чиновници, и против тия режими, и против правителствата, които водеха тая политика. Бълг, 1902, бр. 477, 3.

13. Остар. и диал. С предл. на и същ. бунт, война и под. Започвам действие по значението на съществителното; вдигам се, повдигам. Нашите бащи и деди преди половин век, събрани така, както сме се събрали и ние днес, са се повдигали на бунт против турската тирания за свобода и правда. Кр. Велков, СБ, 109. Скороходци от Мексико пристигнаха с ненадейното известие, че туземците се повдигнали на бунт. П. Кисимов, II (превод), 129. // С предл. в и (остар.) за и на и същ. защита. Започвам действия с цел да постигна нещо (означено от съществителното); вдигам се. При всичко, че в 1886 год. някои предатели от офицерското тяло свалиха Княз Александра, пак беше войската,.., която се повдигна за защита на Отечеството. С, 1894, бр. 1477, 22. Всички се повдигнаха в защита на справедливата кауза.

14. Остар. За борба, бунт, въстание, война и под. — започвам, подхващам се; избухвам, вдигам се. Когато се зададяха кърджалии или се повдигнеше сефер и война — мъжете се насъбираха на Черковното кафене. Й. Йовков, СЛ, 164. И за Асеновът престол се повдигна внътрешна борба в България, която се продължава цяла година. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 27. Този бой, дето ся е подигнал сега, много майки ще разплаче, много къщя ще съсипе. Ил. Блъсков, ИС II, 11.

15. Прен. Остар. Придобивам по-добро качество, квалификация и под., преминавам в по-висока степен на развитие; усъвършенствам се, издигам се. Народният театър няма да се повдигне чрез любоугодничество пред силните, а чрез труда и дарбите на актьорите. Ал. Константинов, Съч. I, 111. Грамотността сред народа бързо расте, културното му равнище бързо се повдига и се създава здрав обществен дух, тъй необходим за правилния обществен и културен живот. СбАСГП, 1962, 9. В различни случаи разказа ми той приключенията си,...От тях ще се види, че той е имал случай да се запознае със света и да се подигне над обикновената турска интелигенция. Св. Миларов, СЦТ, 141. С каква настойчивост моли Веркович началството си да изпраща повече български буквари и черковни издания, за да се повдигне славянската просвета в Македония. СбНУ, II, 94.

16. Прен. Остар. и диал. Придобивам по-високо положение — служебно, административно, обществено и под.; издигам се. А Катя беше уверена, че ще стане знатна жена. Ще се повдигне тъй, че от всички страни да я посочват с пръст. Ст. Чилингиров, РК, 12. Той [Джонсон] деня работил, а нощя ся учил и чел .. книги, та така ся изучил и повдигнал до най-висока държавна власт. Лет. 1873, V, 190. Всякога сами не можем си пробра и работа по воля; тоя избор понякога бива орисан,... Оттука излиза, та понякога благородните изпадат, а простите ся повдигат. Лет., 1873, 191.

Не повдигам / повдигна очи. Обикн. несв. Разг. 1. От нещо. Занимавам се усърдно и продължително, почти непрекъснато с нещо. Обущари, шивачи и сарачи, които не повдигаха очи от иглата;.., се появяваха сега, облечени в нови дрехи. Й. Йовков, ПК, 44. 2. От някого или нещо. Непрекъснато, продължително гледам, наблюдавам, следя някого или нещо. Не съм повдигнала очи от детето. Не повдигам / повдигна пръста си; не повдигам / повдигна <малкия си> пръст. Самост. или за нещо, за някого. Разг. Не полагам ни най-малко усилие да предприема, да извърша нещо, обикн. в полза на някого. Разпъва се родината на кръст,/ героят не повдига нито пръст. Ем. Попдимитров, СР, 122. Повдигам / повдигна акциите на някого. Разг. С хвалби, похвали правя някой да придобие по-голям престиж и самочувствие. "Колко е хубава!" — винаги мислено си казвам тия думи,.. Но скривам възхищението си, за да не ѝ "повдигам акциите", и без това е станала една такава наперена, че с нея мъчно може да се говори. С. Таджер, ПНМ, 8. Повдигам / повдигна някого в очите на някого. Остар. Ставам причина някой да спечели уважение, престиж, да бъде ценен повече от някого. Бай Н..вият син, който е свършил третия клас и вероятно е запомнил от някоя читанка името ми, беше ме повдигнал, .., в очите на баща си. Ив. Вазов, Съч. XVI, 10. Повдигам / повдигна връх. Остар. и диал. Напредвам, преуспявам в някаква дейност. Английските търговци и фабриканти повдигнаха връх не само по това, че са сърцати, вещи и пъргави. Й. Груев, СП (превод) 202. А как мирно и весело тече времето на человек, приучен на работа и на труд? .. Нему не ся стеснява сърце,..; него не мъчат много мисли и пощявки, които не могат да ся сбъднат, защото весден си мисли за работата и как да повдигне връх. Лет., 1874, 239-240. Повдигам / повдигна въпрос. 1. За някого или нещо. Повеждам разговор за някого или нещо; заговарям. Все така отказва да приеме каквото и да било заплащане. Мене, казва, пенсията ми стига и ако още веднъж повдигнеш въпрос, търси си друг педагог. Ем. Манов, ДСР, 15. Когато се оплаках на прокурора, че ми е задигнато изобретението, той ме посъветва: — Не повдигай въпрос. Аз не смея да се застъпя. Хр. Смирненски, Съч. III, 135. 2. За нещо. Поставям на вниманието на по-широк кръг хора нещо (обикн. обществено значимо, важно) за обсъждане и разрешаване. Политическото красноречие ни дава същия пример: винаги,

когато то подига великите въпроси на културното общество и призовава идеални стремления на човешката личност, то се извишава по-лесно до акцентите на истинското изкуство. Худ., 1909, бр. 1-2, 15. Ние повдигаме този жизнен въпрос, с надежда, че финансовото управление на България ще обърне внимание върху него и ще пристъпи към правилното му разрешение. БД, 1909, бр. 20. Повдигам / повдигна глава. Остар. Самост. или срещу (против) някого или нещо. Проявявам неподчинение, непокорство, ставам непокорен; възбунтувам се, въставам. "Грабители! Разбойници! Крадци! / Родени в пазвите на вечен гнет, / понесли на плещи си целий свет, / а на челата — трънови венци, / как смеят да повдигат те глава? Хр. Смирненски, Съч. I, 240. Повдигам / повдигна глас. Разг.; повдигам / повдигна гласа си (своя глас). Остар. 1. За някого или нещо. Обявявам се, изказвам се решително в защита на някого или нещо. — Но там е било ужасно! За няколко часа в Батак са останали само хиляда и триста живи хора! — промълви изтръпнала баронесата. — Нима е нямало кой да повдигне глас? ВН, 1958, бр. 2009, 4. 2. Против, срещу някого, нещо или самост. Обявявам се против някого или нещо, изказвам недоволство срещу някого или нещо; протестирам. Тряба да е била жестоко ранена душата на този свят пастир [Антим], за да повдигне той публично гласа си и да осъди не само своите духовни началници, но въобще противохристиенските гречески обичаи на тогавашното чуждо духовенство. Лет. 1873, 107. Сичкото това, а още и много други причини, накарале и папа Николая да повдигне своят глас. КМ, 1875, 53. Повдигам / повдигна дума за някого или нещо. Разг. Повеждам разговор за някого или нещо; заговарям1. Царицата се боеше, че някой от великите боляри може пак да повдигне дума за това осиновяване на Яков — Светослав,.. Всичко бе нагласено така, че бдинецът да забрави бдителността си и недоверието към нея. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 272. Повдигам / повдигна жлъчката някому. Разг. Предизвиквам силно раздразнение у някого, събуждам омраза, злоба, гняв у някого. Раковски беше повдигнал жлъчката на много честолюбци, които не се свеняха да го псуват и клеветят. Н. Ферманджиев, РХ, 31. Писаното от нас за изкуствената скъпотия на хляба е повдигнало жлъчката на картелираните хлебари. БД, 1909, бр. 28, 3. Повдигам / повдигна завесата. Книж. Откривам, разкривам нещо скрито, което се пази в тайна и което обикн. представлява обществен интерес. В-к "Нюйорк таймс" повдигна завесата. Като се позовава на "авторитетни среди" в Мадрид, вестникът твърди, че правителството на Франко поставило предварително условие "Западна Германия да уведоми САЩ, Англия и Франция и да поиска тяхното съгласие, преди да изпрати мисия в Мадрид за водене на преговорите". ВН, 1960, бр. 2651, 3. Повдигам кокалите на някого. Разг. Говоря лошо, злобно за покойник; злословя, одумвам покойник. — Знам, знам, нали и аз съм на този хал. Напразно утрепахме Чолака. .. — Нали пусто гузен негонен бяга. той мислел, че прескачам до една булка. Хайде да не му повдигаме кокалите. В. Нешков, Н, 326. Повдигам / повдигна махалата (цялата махала). Разг. Викам много силно или шумно разгласявам нещо и ставам причина да се говори за мене. Неужели и вам се е поревнало примерът на кресливата кокошка, която че снесла едно яйце, повдига махлата с кудкудяченето си. У. 1870, бр. I 31. Повдигам / повдигна на главата си нещо. 1. Разг. Неодобр. Вдигам някъде голям шум и нарушавам някакъв ред. Тези последните [камелиите], заедно с младите парижани, повдигаха целия параход на главата си. Ал. Константинов, БПр. I, кн. 3, 31. 2. Остар. Шумно, публично обсъждам, говоря за нещо и ставам причина да се заговори за него и от другите. Той изгони из училището сестриният син на г. Радионова. Радионов побесня и повдигна цял Болград на главата си. С, 1872, бр. 44, 350. Повдигам / повдигна оръжие<то> (оружие<то>). Остар. Книж. Повеждам, започвам въоръжена борба; въставам. "Ако ти не повдигнеш оружието си против своят съсед, ако не развалиш неговите села,.., то бъди уверен, че след няколко месеца ти сам ще бъдеш нападнат от него", — слушат доволно често тия предводители. Знан. I, 1875, бр. 22-23, 343. Повдигам / повдигна пряпорец. Остар. Книж. Подемам борба, започвам да се боря за нещо. Към края на XII-то столетие, България са призова на нови участи ..: Двама братя Асен и Петър,..,повдигнаха пряпорец за народна независимост. Т. Шишков, ИБН, 210. Повдигам / повдигна рамене. 1. Показвам, че не зная нещо, за което ме питат. Възмутени, че не знаят за една такава голяма културна проява, ние запитахме и в Комитета за изкуство и наука, и в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина,...Отвсякъде повдигаха рамене, а някъде ни поглеждаха и малко особено. Ст, 1970, 2. Глухонемият скръсти ръце на гърдите си, погледа нагоре към небето и след това посочи надолу. Геню повдигна рамене. — Не ти разбирам ки, — рече той усмихнат. Г. Караславов, СИ, 22. 2. Изразявам равнодушие, нехаене, незаинтересованост или примирение, снизходителност към някого или към нещо. Когато станеше дума за нея [Тина], някой можеше да подигне рамене и неопределено да се усмихне, но нещо лошо едва ли намираше да каже. Й. Йовков, Разк. I, 136. На всеки намек или открито подхвърлена дума Руменова пренебрежително подигаше рамене.

Д. Талев, ПК, 415. Повдигам / повдигна ръка срещу (против, на, над, въз, по) някого. Разг.1. Замахвам, посягам да ударя или убия или удрям, бия, убивам някого Например на Великден и на Коледа, не само че не повдига над хорските уши ръката си, а сам учи и другите да не бият никого, защото е возкръснал Христос. Л. Каравелов, Съч. II, 16-17. Не, друже, не можеш ръка ти повдигна/ над себе без трепет, без страх и без срам. К. Христов, Т, 37. 2. Опълчвам се, боря се с оръжие в ръка срещу някого. Повдигам / повдигна шум за (около) нещо или някого. Разг. Говоря много, разгласявам шумно за нещо или някого. Повдигнаха голям шум около неговата дисертация. Повдигам се / повдигна се в очите на някого. Остар. Спечелвам уважението на някого с някаква своя постъпка, проява, качество, вследствие на което някой почва да ме цени повече. За да се повдигне още повече пред очите ѝ, Гороломов се представи като син на едно богато аристократично семейство в България. Ив. Вазов, Съч. XI, 151. Той знаеше гъделите на гражданите.., не пренебрегваше и фокусите, за да се повдигне в очите на сопотненци. Ив. Вазов, Съч. X, 157. Повдигат ми се / повдигнат ми се акциите. 1. Добивам по-голямо значение, по-голям престиж. Станах морализатор и бичувател на обществените пороци и с тая цел поглеждах и под леглата на хората. Застърви се публиката от скандалната хроника, акциите на Българобран пак се повдигнаха. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 115. 2. Разг. Добивам по-голямо самочувствие от отправени към мене хвалби, похвали. Много му се покачиха акциите като му похвалиха работата, а след получаването на наградата направо му се вирна носът.

Списък на думите по буква