ПОВДИГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВДЍГАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от повдигам и от повдигам се. През кватернера станало неколкократно общо повдигане на планинските масиви. За наличието на това повдигане може да се съди по мястото на старите дъна на дълбоките речни долини. Р. Димитров, РЗН, 10. Ако по тоя повод се заловят и комитетски хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание. Ст. Дичев, ЗС II, 758. Той [Стоянов] е имал щастието да се сближи наскоро с един учен българин, който също е обмислял начините за повдигане на образованието между народа си. М. Арнаудов, БКД, 59. До нас са достигнали таблици за повдигане в степен и извличане на корен. Матем. 1965, кн. 2, 4.

ПОВДЍГАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от повдига ми се. Тя [Росинка] започна внимателно да следи как Евгени изчиства гнойната рана и се стараеше да потиска тежкото чувство на отврата и повдигане. Д. Ангелов, ЖС, 183.

ПОВДЍГАНЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. Отгл. същ. от повдигва ми се; повдигане². Не мога да замина с мълчене .., притемненията, и много пъти повдигване, когато е някой гладен. С. Доброплодни, З (превод), 13.