ПОВДИГА МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВДЍГА МИ СЕи (разг.) подѝга ми се несв.; повдѝгне ми се и (разг.) подѝгне ми се, св., непрех. Разг. 1. Изпитвам желание да повърна; повръща ми се. Тя [Ирина] не хапна нищо, защото ѝ се повдигаше от лекарството. Д. Димов, Т, 682. Навсякъде мрачно и хлъзгаво от нечистотии, а смрад!.. На няколко пъти ми се повдигна, закрих си носа с кърпа — нищо не помага. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. V, 55. На някои пленници взе да ѝм се повдига и те оставиха пайовете си, макар че гладът ги мъчеше жестоко. Ст. Загорчинов, Избр. пр, III, 55. Медаров се изправи бавно и мъчително изхълца. Повдигаше му се. Наведе се към брега и захапа малко сняг. Д. Фучеджиев, Р, 225. — Руска салата! — с отвращение каза генералът. — Само като чуя името "руска", ми се повдига. Д. Кисьов, Щ, 113.

2. Прен. Изпитвам много неприятно усещане, отвращение от някого или нещо; повръща ми се. Повдига ми се от техните превземки. △ На хората вече им се повдига от политици и политика. △ Повдига ми се от твоето лицемерие.