ПОВДИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВДЍГВАМ, ‑аш, несв. (остар.);повдѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. повдѝгнат, св., прех. Повдигам. Мъглата, която до сега преимуществено повдигваше завесата си откъм север, застла съвършенно тая страна, Ив. Вазов, Съч. XV, 85. Ромул впрегнал в плуга два бели вола и прекарал около Палатинската гора четвероъгълна брезна,..На туй място, дето трябало да стоят вратата, повдигвали плуга. Н. Михайловски и др. ОИ, 253. повдигвам се, повдигна се страд.

ПОВДЍГВАМ СЕ несв. (остар.); повдѝгна се св., непрех. Повдигам се. Когато жените изпищяха в къщи, дядо Димо помисли, че на бабичката му е пак нещо прилошало .. Не един път, откакто се е почнала война, е чувал той така да препищяват, но после, когато баба Димка се е повдигвала, всичко е утихвало и тръгвало по своя ред. Ц. Церковски, Съч. III, 157. По-страшна буря от първата ся повдигва; корабът изгубва пътя. П. Кисимов, ОА (превод), I, 69.