ПОВЕЛЍТЕЛЕН

ПОВЕЛЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лна, мн. ‑лни, прил. Книж. 1. Който изразява повеля, заповед; заповеднически, заповеден. Като се обърна към Иванова, каза му с повелителен тон, който не допуска никакво възражение: — Слушай, господине, давам ти три часа да се очистиш от тука. Ив. Вазов, Съч. XII, 125. В туй време откъм другия край на нивата се чу младежки, но силен и повелителен глас, като команда: — Всички да излезат от тук! Всички настрана! Й. Йовков, ЧКГ, 136. Ала Василий, макар да се беше вторачил в забулената жена, забеляза отстъплението на Кекавмена и с кратко повелително движение му заповяда да не мърда от мястото си. А. Дончев, СВС I, 47. Председателят устрели със строг и повелителен поглед Дамянова. Ив. Вазов, Съч. IX, 96. Повелителен призив. Повелителен жест. Повелителни думи.

2. Спец. Който съдържа задължителни за спазване или изпълнение разпоредби, заповеди. От тая повест е явно, защо не би могли да ги земат [мощите на св. Иван Рилски] и сега от тамо, ако не би имали царските повелителни писания до тамошните (Терновските) власти. Неофит Рилски, ОМР, 36. Решение, което криво тълкува в размислителната част някое постановление на закона, опровергава са, ако и повелителната му част да е съгласна със закона. ДЗОИ I (превод), 94. Текстът на решенията съдържа разяснителна, обоснователна част и повелителна част, в която ясно са посочени и разграничени задълженията на членовете на организацията.

3. Който е наложителен, безусловен и изисква непременно осъществяване, разрешаване или удовлетворяване; неотменим. Освобождението на България и установяването на що-годе нормален политически ред в нея са им подсказвали повелителната нужда от възобнова на учреждението, към което са имали силни нравствени задължения. М. Арнаудов, БКД, 271. Архитектоническото изкуство е отговаряло при това у тях [римляните] на повелителни нужди, които не са могли да съществуват у гърците. К. Величков, ПССъч. III, 19. Да бъдеш българин се смяташе за гордост, а да мечтаеш за Велика България — за повелителен дълг. М. Кремен, РЯ, 220. Изучаване и запазване от унищожение на този природен цветен накит е една от големите повелителни длъжности на софийските туристи. П. Делирадев, В, 12-13.

4. Индив. Който прави силно впечатление, който произвежда силен ефект с фигурата, вида си; внушителен, величествен, импозантен. Кога доближавам до градинския вход,..,забелязвам високата повелителна фигура на Далякова. Ив. Вазов, Съч. IX, 106. Драга много приличаше на сестра си по снага и по хубост: бяла, напета, повелителна, с хубави очи и рамена като нея. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 56. Мургашът стърчеше твърде повелителен, страшно висок и разделен от нас с дълбоки долове. Ив. Вазов, Съч. XVII, 85.

Повелително наклонение. Грам. Глаголна категория, чрез която говорещото лице изразява молба, заповед или подбуда за извършване на действието, напр.:Пиши! Почакай! Да дойде! Можем ли да се научим да чувстваме?..Възможно ли е сериозно да се отнасяме с такава задача? Да, въобще, можем ли да си представим глагола "чувствува" в повелително наклонение? К, 1926, бр. 78, 2. Повелителното наклонение изрича от страна на говорящето лице повеление, молба, желание, совет да ся извърши действието.. Повелителното наклонение има само едно время. С. Радулов, НГ, 68-71.

Списък на думите по буква