ПОВЕЛЯ̀ВАМ

ПОВЕЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; повеля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Книж. Отправям повеля, заповед към някого, обикн. подчинен; заповядвам. Велики царе на земята са владали и повелявали. Ив. Вазов, Съч. XI, 49. — Ето ме, царю! — започна Панчо с все още силен глас;.. Повели да ме вържат и хвърлят в тъмница! Ст. Загорчинов, ДП, 256. По лицата на тия трима мъже, свикнали да повеляват, не можеше да се прочете нищо. Внезапно Колскег вдигна ръка и викна с рязък глас: — На греблата! А. Дончев, СВС I, 14. Донесоха те вест, че в империята бе започнала междуособна война. Великият войвода повели да се разгласи тая вест между войската и по цялото царство. Д. Талев, С II, 162.

2. Книж. Отправям, давам напътствие, повеля (във 2 знач.), предписание за действие на някого. — Тъй стори Господ, а нам повелява да следваме примера му, амин. Ст. Загорчинов, ДП, 185.

3. Само несв. Книж. За установен закон, правилник или неписани морално-етични и др. норми, за обичаи и проч. — поставям,

определям нещо като необходимо условие, изискване, правило; изисквам, диктувам. — Както повелява Търновската конституция, повикани сте да подпишете указа за оставката на правителството. П. Илиев, ЛВ, 370. — Вие ще направите каквото вашият дълг ви повелява и каквото вашето разбиране ви налага. Т. Влайков, Съч. III, 287. Околните му ще го знаят такъв, какъвто им се иска да бъде, а той ще си живее така, както повеляват неговите чувства. Ст. Чилингиров, РК, 70. Благоприличието повеляваше те да не пътуват сами в отделен файтон и аз трябваше да стоя като страж на малката седалка точно срещу тях. А. Христофоров, О, 44. — Ти, вълчо, ще стоиш на стража, а ти, мецо, ще донесеш две гърнета мед, та да похапнем след погребението, както повелява обичаят. Св. Минков, ПК, 24.

4. Остар. Заръчвам, поръчвам, разпореждам (се). — Ще повеля вече да се стягат моите хора. Ст. Загорчинов, ДП, 363. Той повели да изнесат стол за бабата, шепи стафиди и портокал за детето. А. Дончев, ВР, 95. Домакинът,.., човек привикнал да повелява, сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Ив. Вазов, Съч. XII, 35. От колибата изскочиха две петнадесет-шестнадесетгодишни момчета. — Кажи, дядо Недане, какво ще повелиш? Д. Спространов, ОП, 13. Третият си и най-непослушният си син хаджи Генчо пратил на конакът и повелел на агата да му удари петдесет тояги по краката за непокорност. Л. Каравелов, Съч. II, 64.

5. Непрех. Само св. в пов. Остар. и диал. За изразяване на учтива покана към някого да дойде, да влезе, да вземе нещо или да седне някъде; заповядам. Прозорецът изпука, разтвори се и майка ми рече: — Отче, ако си дошел за нас, повели, влез! Ем. Станев, А, 141. Тя се поклони ниско и с наведени очи покани лодкарите: — Повелете, сядайте кой където обича. Д. Спространов, С, 275. Откъм портата се чу глас: — Добро утро .. водя ви гостенка. .. — Повелете .. Поканиха ги в градината. Д. Талев, ГЧ, 486. — Повелете — рече Султана, а девойчето поднесе редом на гостите и на баща си по чашка горещо кафе. Д. Талев, ЖС, 156. повелявам се, повеля се страд. от повелявам в 1-4 знач. повелявам си, повеля си възвр. от повелявам в 1 знач.

Списък на думите по буква