ПОВЕРЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЕРЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Доверие. Човек, дорде е с ума си и дорде е трезвен, макар и да му са поспъне от нейде работата, той пак ще бори и ще са мъчи да я поправи, за да не би изгубил поверението на хората. Ил. Блъсков, ПБ, 115. Само внимателните,.., а при това и способните человеци заслужават поверението на отечеството. Г, 1863, бр. 5, 34. Марий напълно оправдал поверението на народа. ВИ, 54. От това не могат да ся предприемат у нас никакви по-големи работи, било в търговско или в друго някое отношение, защото немаме за това главния капитал — поверение помежду ни. Лет., 1871, 157.

2. Само ед. Вяра. Вие родители, които се и заран, и вечер Богу молите, но на Него и не мислите, .., че щат вашите деца да имат поверение в Бога и да щат със синовна сердечност за него да мислят? Г. Йошев, ЧБ (превод), 34. Силата ти нека бъде по-голяма от всичко, а поверението ти в божията помощ нека бъде най-голямо. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 132.

3. Откровение, изповед. И тъй преписката на госпожа де Севиние става изведнъж летопис на Франция. Човек вижда да преминуват в няколко реда, в непрекъснати впечатления, в анекдоти,.., в поверения,.., мъжете, жените, славата, срамът и скръбта на векът... Лекостта, любовните страсти, разкаянията на сина ѝ, са обикновенният текст на поверенията ѝ към щерка си. Б. Горанов, ЖГС (превод), 106-119.