ПОВЀРЕНИЦА

ПОВЀРЕНИЦА ж. Остар. Жена повереник; довереница. Геновева влезе изведнъж в стаята си, дето прибра само Берта, която от тогаз ѝ стана вярна дружка и повереница. ИГ /превод/, 88. Обр. И книгата, в която са събрани песните на този народ — повереници на скърбите и радостите му — ще е най-добре да носи име "Под сянката на Балкана". П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 6-7. — Сабя, сабя! — тя е другарката, повереницата, приятелката на човека. Ч., 1875, кн. 3, 140.

Списък на думите по буква