ПОВЕРЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЀРЕНОСТ, ‑тта̀, ж. Остар. 1. Само ед. Доверие; довереност. Тя отбягва всичко, что е могло да възбрани хубавото приятелство и взаимната повереност, които допълват благополучието на брачното общежитие. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 43. Тези думи са много силни , но ний можем да ги приемем със съвършена повереност, защото те са ся изрекли от един боговдъхновен апостол. ИЗ, 1877, 335. "Икономист", като говори за опасността, на която английският народ е изложен, по причина на неумната политика на господин Дизраели, обявява, че .. английският народ няма повереност в него. НБ, 1876, бр. 14, 56. Източник на тези подморски извори е вероятно в Оманските планини,.. Гореказаното е зето от едно научно периодическо списание, което заслужава повереност. ИЗ, 1874-1881, 1882, 168.

2. Пълномощно; довереност. Повереността са дава или чрез званичен документ, или чрез особит, който носи подписката или печата на деятеля ѝ. ДЗОИ I, (превод), 232.