ПОВЕРИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЀРИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Вярване, суеверно убеждение, че някои действия, случки и явления са проява на свръхестествени сили или са предзнаменование за нещо, което ще се случи по-късно, в бъдещето; суеверие. Според поверието мъртвец, прескочен от котка, се превръща на тенец. В селцето наричат тенец таласъма. Й. Радичков, СР, 82. Има поверие, че трябва да се гледа накъде ще падне първият убит в битката, за да се разбере кой ще я спечели. А. Дончев, ВР, 35. Турците и българите в онова време вярваха, че кога мине лисица път, не е на добро. На Рашида му хрумна на ума това общо поверие. Ц. Гинчев, ГК, 294. Баща ми умря. Неговата цигулка стои на тавана с изпокъсани струни. По едно старо поверие аз съм сложила в нея пъпа на Боряна. Н. Стефанова, ОС, 84. Поверието за свойството на месечната светлина да черни кожата е съвършенно лъжливо. Ч, 1872, кн. 13, 784.

2. Разказ с фантастични елементи за нещо отдавна отминало, който се предава от поколение на поколение; предание, легенда. Аз ѝ разправих поверието, че има млади женски същества половин девойки, половин риби, които се крият денем из дълбоките вирове на горските потоци. Н. Попфилипов, РЛ, 77. Моко неуморно разказваше тъмни легенди и поверия, всичко бе приказно, фантастично, невероятно. С. Чернишев, ВМ, 124. Мислех си за тукашните легенди и поверия, за джиновете и самодивите. Страшната и дива красота надхвърля реалното и в съзнанието нахлуват образи от митичния свят. Н. Стефанова, РП, 95. В руската словесност баладата била най-напред пренесена из Германия от Жуковскаго,.. Наподир Пушкин придал на баладата руский характер, като начнал да зема нейното съдържание из народните поверия. Т. Шишков, ТС (превод), 176.