ПОВЕРИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЕРЍТЕЛНО. Нареч. от поверителен; доверително, под секрет. Аз ви моля това да таите. Аз ви го казах поверително. Ив. Вазов, Съч. X, 35. Ездачът се наведе малко от коня над куция, сложи ръка на устата и като сниши гласа си до шепнене, поверително му съобщи: — Това е заповед за въстанието до вас. Кр. Велков, СБ, 101. — Ей сега ми казаха, че от София е дошъл един много голям адвокат, ще ида да се допитам до него за дела — пошушна ѝ поверително той. Г. Караславов, Т, 227. Той ме дръпна настрана и ми каза поверително, че ме кани утре вечер на шаран. К. Калчев, ДНГ, 45.