ПОВЀРУВАМ

ПОВЀРУВАМ, ‑аш, св., прех. и непрех. Остар. Повярвам. Аз отидох и намерих оная жена, на която дадохте огледалото, и я направих да поверува как ти пак искаш да го разбиеш, и да са даде половината на неприятелката ѝ. ВУХБ (превод), 21. Много пъти поверувах, че треба да преклонят в туй си нетърпимо бедствие, но примерът на воеводата им вдъхнуваше сякога нови сили. П. Кисимов, ОА II (превод), 147. То трудно е человек да го поверува. ЦВ, 1856, бр. 295, 77. поверувам се страд. поверувам си възвр. и взаим. поверува се безл. И ако с осторожност ся поверува, много свет обаче бе ся собрал на 23 януария по височините. ЦВ, 1856, бр. 262, 20.

Списък на думите по буква