ПОВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЕРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поверя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Съобщавам някому, изказвам пред някого нещо съкровено, интимно, тайно; доверявам, разкривам, споделям. В една друга книга — "В темница",.., Величков ни поверява в една увлекателна форма и със същата чиста и възвишена реч,.., своите страдания и патила. Ив. Вазов, Съч. I, 15. Искаше ѝ се всичко да повери на сестра си, поне на нея да каже за онова, което беше намислила да направи, но се стресна за миг, преглътна думите си и наведе пак глава. Г. Караславов, Т, 145. Майката знаеше и друга тайна, коя бе ѝ поверил Петър. Китка V, 1886, кн. 14. 36. Кому да поверя с душа ранена/ възторзите на оня миг свещен. Н. Лилиев, Ст 1932, 116. Не поверявайте всекиму тайните си. △ Неблагоразумно е да им поверяваш плановете си.
2. Предоставям някого или нещо на грижите, отговорността на някого, в когото имам доверие; доверявам, предавам. — Ето, учителке, знамето на нашата околия, спасихме го, искаме да го запазиме, че пак ще ни требва един ден. Решихме, учителке, ти да го пазиш, тебе ти го поверява народът. Д. Талев, И, 631. Йовчо Петров се завъртя и някак си гузно отвърна, че го било страх да поверява скъпата машина в ръцете на неопитни. Д. Кисьов, Щ, 407. Когато взеха Орцето войник, на тръгване той донесе у дома едно заключено с катинар сандъче и някак си плахо каза на тате: — На тебе го поверявам, куме. Пази го! Г. Белев, ПЕМ,
42. Тогава Столетов, наший генерал, / ревна гороломно: "Млади опълченци, / .. на вашата сила царят повери / прохода, войната и себе дори!" Ив. Вазов, Съч. I, 204. Поверявам ти ключовете от лабораторията. △ Той е от ония хора, на които можеш спокойно да повериш живота си.
3. Възлагам, поръчвам някому нещо. Когато му [на Микел Анджело] поверяват съграждането на църквата Св. Петър, първата му грижа е да въведе ред в разноските. К. Величков, ПССъч. III, 153. Подир това, което стана, как може да се повери управлението на хора, които не съумяха нито да запазят властта, нито да се ползуват от нея. С. Радев, ССБ II, 128. Вместо сто души, колкото сме членове в стопанството, ще поверим работата само на един-двама от нас. Кр. Григоров, Н, 143. Момчето се увличаше в работата и ставаше от ден на ден по-сръчно. Бай Нено му поверяваше вече по-важна работа и се гордееше с него, че за малко време го е изучил. С. Северняк, П, 18. Само Волов, като главен апостол на IV окръг, имаше право да поверява апостолска длъжност на други лица. З. Стоянов, ЗБВ I, 291. Беше само на двадесет и пет години, когато му повериха ръководството на завода.
4. Остар. Книж. Установявам достоверността на нещо, истината за нещо; удостоверявам. поверявам се, поверя се страд. Ако не се подчинявам на заповедите на моите началници и издам, волно или неволно, тайната, която ми се поверява, да бъда убит от братята с оръжието, което сега целувам. Д. Талев, ПК, 875. И макар животът на Динко да не можеше да се повери на всеки,.., Мичкин се обърна към Ирина: — Докторке, нашият командир е ранен. Д. Димов, Т, 594. Длъжността е много важна и не може да се повери всекиму. Н. Райнов, КЧ II, 57. Поверката (изпитване на истинността) на доказателствата става или по молбата на съдящите ся, или по усмотрението на съдът. Съдът може да назначи да ся поверят само ония доказателства, за които е обявена препирнята. ВП, 34.
ПОВЕРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поверя̀ се св., непрех. Остар. Доверявам се. Тоя народ е най-вероломен. По-скоро можеш се повери на духането на вятъра, отколкото на привързаността му. Ив. Вазов, Съч. XXI, 59. Ний бежанците имаме разни видове предпазвания и не ся поверяваме на кого как ся случи. П. Р. Славейков, ЦП I, 27. Преди време той имаше чест. Тогава хората му ся поверяваха; а сега никой не му хваща вяра. ИЗ 1874-1881, 1882, 19. Мен ми тряба свой челяк, комуто да мога да се поверя. Св. Миларов, СЦТ, 160. Нека са поверим на днешнята наука. С. Бобчев, ЖФ (превод), 5.