ПОВЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЀСВАМ, ‑аш, несв.; повѐся, ‑иш, мин. св. ‑их и повѐшам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. 1. Закачам¹ (в 1 знач.), провесвам; закачвам¹, окачам, окачвам. В стихотворението "Не пей ми ся" г. Славейков пак нагласява лирата, но в приятни за слухът стихове казва ни, че не ще веке да пее, а ще да повеси лирата си. Н. Бончев, ПСп, кн. 4, 88.

2. Отпускам, оставям да виси нещо; провесвам. Румяна бързо отви ръка от Златковото рамо и като изправи глава, впи черни очи в неговите и боязливо повеси крака да слиза. Ц. Церковски, Съч. III, 34. повесвам се, повеся се, повеша се страд.

◊ Повесвам / повеся на въжето някого. Остар. и диал. Обесвам някого. Той си блъснал главата о тъмничния зид в София, но тя излязла по-твърда от камъка и той полумъртъв бе повесен на въжето. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Повесвам / повеся нос. Разг. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж; унивам. — Какво така си повесил нос? — разпитва ме Ицо. О. Василев, ЖБ, 360.