ПОВЕСМО̀

ПОВЕСМО̀, мн. ‑а̀, ср. Повясмо. Хората предяха тулупи памук, повесма от гръсти и лен и си тъчеха конопни .. и ленени платна, постилки, покривки и други платове. Ц. Гинчев, ГК, 320. Сурвакарите имат и поп, висок три аршина, по брадата му от кълчищено повесмо лъщят разтопените ледени висулки. Кр. Григоров, ОНУ, 85. Добре ще бъде да вземем кълчища, да ги свием като повесма и да ги намажем със смола. Д. Спространов, ОП, 250. Вижте също тази свилена чървена нишка; тя самичка ся види по-малко чървена, отколкото когато е в куп като повесмо. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 227. Дай ми, мамо, тънка фурка, / лен повесмо, врът вретено, / да напреда тънки конци. Нар. пес., СбВСтТ, 1066. Обр. Кървавочервеното слънце като око на циклоп се взира в мъглата, дерейки нейните гъсто-сиви и млечнобели повесма. Н. Стефанова, РП, 88. Всеки е като свещ, около която са омотани повесма от страсти и грехове, и когато са много, закриват светлината ѝ. Ем. Станев, А, 91.

Списък на думите по буква