ПОВЕСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ВЕСТ, ‑тта̀, ж. 1. Литер. Белетристично художествено произведение с разказвателен характер, подобно на роман, но с по-малък обем, с по-малко герои и по-опростен сюжет. Повестите и разказите на Любена Каравелова съставляват най-важната и ценна част от наследството, което ни е оставил. К. Величков, ПССъч. VIII, 44. Той [Вазов] проучвал историята на града и близките села,.. Оттук са сюжетите на поемите "Грамада", "Моята съседка Гмитра", хумористичната повест "Митрофан и Дормидолски". Й. Радичков, и др. ГСП, 26. Че беше назряла до капване нуждата от местен вестник, се увериха веднага. Щом излезе първият брой, почнаха да пристигат в редакцията толкова статии, дописки, фейлетони, повести и романи, че главният редактор,.., се чудеше какво да прави. Чудомир, Избр. пр, 283. Той си бе дал дума да се не връща у тях си тоя ден, додето не намери тема за една нова повест из столичния живот. Ив. Вазов, Съч. X, 3.
2. Разш. Разказ за някакво събитие, за случка, приключение, произшествие и под.; история. И в душата ми, като отдавна виден сън, долитаха тихите вълни от сребърния звън на стадата, идиличният лъх на старите овчарски повести. Й. Йовков, Разк. II, 94. И той им разказа до най-малките подробности кратката тайнствена повест на загиналия сержант. П. Вежинов, НС, 138. Пиронев замълча, отпусна ръце и тръгна бавно. .. Разкрил за пръв път тъжната повест на своята първа любов, на него като че му олекна. Г. Караславов, ОХ IV, 389. И повест кървава написа там отново / на нови времена апокалипсно слово. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 6.
3. Разш. Остар. Словесно изложение; описание, повествование, разказ. Роман е занимателна повест или измислена приказка, в която ни ся представя человеческиът живот в своите разнообразни отношения. Ч, 1870, кн. 3, 79. Любовта, тая безценна дарба,.., в тях времена, за които ни е повестта, бе едничката подпорка, едничкото утешение в обществений и домашний живот на нашия българин. Ил. Блъсков, ДБ, 50. Когато Герман свърши повестта си и даде отчет за всичко, тъстът и тъщата въздишаха същевременно с един тон одобрителен, като ся гледаха един други. М. Балабанов, ДБ (превод), 134.