ПОВЕСТВОВА̀НИЕ

ПОВЕСТВОВА̀НИЕ, мн. ‑ия, ср. Литер. 1. Рядко. Литературно произведение в разказвателна форма; белетристично произведение. Той обичаше родното си място и всичките му почти повествования са със сюжет из живота в Лясковец. СбЦГМГ, 55. Докато в "Легенда за света София",.., любовта е в центъра на повествованието, в "Ден последен" тя е на по-заден план. Е. Каранфилов, Б III, 234. "Строителите на съвременна България" е своеобразно историческо четиво, което напомня художественото повествование, тъй като е изпълнено със сюжетни ходове и живи характеристики на исторически лица. С. Радев, ССБ I, 6.

2.Изложение, разказ (на случки, събития и под.); повествуване, повествувание, разказване. Колкото авторът се приближава до съвременността,.., толкова повествованието става по-живо, битовите и жизнени детайли изобилствуват, обобщенията са по-смели и оригинални. Е. Каранфилов, Б III, 284. В името на жизнената правда ние сме длъжни да продължим повествованието си и да разкажем на читателя какво се случи. Св. Минков, Избр. пр, 260. Авторът се мъчи да преобърне фактите на разказа в истина, като си служи в повествованието и с цитати. Т. Генов, ДОД, 76. Ний малко знаем за първите девет години на троянската обсада и само за последната година са спазило повествование в безсмъртните песни на Омира. Н. Михайловски и др. ОИ (превод), 70.

— Друга (остар., книж.) форма: повестова̀ние.

Списък на думите по буква