ПОВЕСТВОВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЕСТВОВА̀ТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Литер. 1. Писател, автор на романи, повести, разкази; белетрист, повествувател. Плеядата млади поети и повествователи, от Яворова до днес, ни дава една чиста българска реч. Ив. Вазов, СНЖ, 85. След това иде и чисто културната му заслуга на пръв български повествовател. Съзнанието за тая заслуга е доста активно у самия Друмев. Г. Константинов, ПР, 28-29. Нашите повествователи въобще твърде небрежно се отнасят към формата, композицията на произведенията си. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, 250.

2. Лице, което разказва, описва случки, събития и под. в художествена устна или писмена форма; разказвач, повествувател. Вазов е майстор на словото. Той разказва живо, интересно, увлекателно. Най-ценното негово качество като повествовател е, че предава случките, рисува образите и картините не самоцелно, а във връзка с известна идея или чувство. Лит. X кл, 1965, 225. Той, е роден повествовател и умее да подбира и ни разказва епизоди от борбата. Ал. Гетман, ВС, 293. Между тях имаше не само големи оратори, които поразяваха с речовитостта си, не само сладкодумни повествователи, които можеш да слушаш до захласване, но и гръмогласни декламатори, неуморими шегаджии и истински актьори. Г. Караславов, ОХ IV, 353.