ПОВЕСТВОВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЕСТВОВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Литер. 1. Който принадлежи към художествената проза; белетристичен, повествувателен. От четирите повествователни работи, които са влезли в тая книга, разказът "Седянка",.., преди две години биде коренно преработен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б.с. Натурализмът в изображението на живота.., изобличава съвременните автори, че не са изучили умението на Елин Пелин да види характерното,.. Повествователното творчество на тоя голям художник би могло да бъде школа за младите белетристи. Г. Цанев, СИБЛ, 49. Едва след отваряне на Габровското училище, при развиващо се вече българско печатарство и при създаващия се периодичен печат, в България започва да се явява и една нова повествователна литература. Г. Константинов, ПР, 5.

2. Който е характерен за повествованието като изложение, разказ; разказвателен, повествувателен. Съдържанието на романа [Мъртви души] се изчерпва в три повествователни кръга. Лит. X кл, 1965, 29. Раковски пише, че на един стар църковен триод открил "разни повествователни записки после падении Българии", записани в различни времена. Н. Ферманджиев, РХ, 57. Повествователен тон. Повествователна интонация.