ПОВЕСТОНОСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЕСТОНО̀СЕЦ, мн. ‑сци, м. Остар. Книж. Вестоносец. Той магистър по нужди требваше да сопричаствова на всите царски совети, понеже колкото повестоносци, тълковници и войни имаше в царевите стражи, бяха сичките нему подчинени. Г. Кръстевич, ИБ, 294-295. Всякога им ся проваждал за посланник един кой-годе воин и повестоносец. А. Гранитски, ПР (превод), 296.