ПОВЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ВЕТ м. Само ед. 1. Пълзящо растение с дълги жилави стъбла и красиви ароматни цветове; павит. Clematis vitalba. От храстите [в резервата "Камчия"] сe срещат скрипката, поветът, дивата лоза. ПЗ, 1981, кн. 10, 20. Нацъфтелият повет смесваше нежния си дъх с гъстия мирис на коприва и бъз. Ем. Станев, ИК II, 163. Ей ги познатите тъмни и хладни върбалаци, които дремят в знойната мараня, уплетени с хмел, диви лози и повет. Г. Караславов, Избр. съч. V, 331. По лицевата страна на къщата пълзеше повет, цъфтяха грамофончета. П. Вежинов, НБК, 360-361. // Ед. и мн. Отделен стрък, стъбло от това растение. Отон става, накършва черничеви клони, завива ги на сноп с един повет и ги слага

на гръб, както е виждал да вършат това станимашките бубари. Н. Хайтов, ШГ, 132. В краката ни се преплитат тънки като върви и яки, яки като въжа повети и лиани и спъват крачките. М. Яворски, ЕСВ, 95. // Събир. Това растение като материал за изработване на плетени изделия. А от кол на кол, на два-три реда беше обтегнато въже от повет. Й. Йовков, ВАХ, 119. Двата тези съда,.., за да ги привардя да ся не строшат, турих ги в една кошница от повет. П. Р. Славейков, РО (превод), 70.

2. Бот. Род растения от семейство лютикови с тревисто или дървенисто, изправено или увивно стъбло и с бели или сини съцветия; скребър. Clematis. Около 170 вида повет са разпространени в областите с топъл и умерен климат. △ В България растат 6 вида повет.

— Друга (диал.) форма: п о̀ в и т.