ПОВЀТИЦА

ПОВЀТИЦА ж. Само ед. 1. Дребно пълзящо полско растение с бели или бледорозови малки фуниевидни цветове, опасен плевел по житните растения; съвлек, повитица. Convolvulus arvensis. Каквито бяха гъсти и високи храните, с много поветица из тях, жетвата щеше да бъде тежка, а още по-тежка щеше да бъде вършитбата. Й. Йовков, Събр. съч. VI, 122. Фасулът и поветицата имат тънки увивни стъбла. Те са чувствителни към допир и се увиват около стъблото, към което се допрат. Бтн VI кл, 1965, 42. Поради честите валежи тази пролет ще имаме плевели из посевите. Най-опасните от тях са: паламидата,.., поветицата, дивият овес и др. ОФ, 1950, бр. 1740, 2.Oбр. Времето течеше, а безпокойствието като поветица стягаше гърдите на Слав. Д. Рачев, СС, 190.

2. Бот. Род треви, по-рядко ниски храсти или полухрасти с изправено, увивно или пълзящо стъбло и едри, фуниевидни, обикн. бледорозови цветове; повитица. Convolvulus. В България растат осем вида поветица. △ Съществуват около 190 вида поветица. △ Поветицата е много разпространена в Средиземноморието.

Списък на думите по буква