ПОВЕЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ВЕЧЕ и (съкр., обикн. поет.) повеч. I. Нареч. 1. Означава по-висока степен, по-голяма интензивност на действието на пояснявания глагол (в сравнение с проявата на действието или признака в друг момент, случай или в сравнение с друго лице, предмет); по-много. При срещната черквица стоят залепени две каменни килийки,.. Те несравнено повече ме интересуват. Ив. Вазов, Съч. XV, 29. Така той извървя долът,.., и излезе на широко в ливадите, дето реката тече бавно, разлива се повече и се пече на слънце между почти голи брегове. Елин Пелин, Съч. II, 72. Прясната вода дави повече от морската, понеже солената морска вода е по-близка до кръвта. Бл. Димитрова, Л, 93. Повече слушай, а по-малко говори. Послов. Повече вярвай на очите си, а не на ушите. Погов. В последните години пъту‑
ва повече по света. △ За доблестната му постъпка повече ще го уважават. △ Повече ми харесва да живея на село.
2. Означава предимство, преобладаване на проява, чувство, предмет някъде в даден момент; преди всичко, най-вече, предимно, повечето. Откъм лагера много рядко може да се види змия; и то не змия, повече смокът пълзи насам. Й. Радичков, СР, 28. Всичко у Доля е образ, Бог за него е винаги — дядо Господ,.. Дядо Господ,.., с навъсените вежди и дългата брада, .. — вдъхващи и уважение, но повече страх. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 122-123. Четниците чистеха оръжието си, кърпеха се, миеха си главите с топла вода, но повече почиваха. Д. Талев, И, 214. // С предл. от, поради и същ. Означава преобладаване на причината, назована от съществителното; предимно, най-вече, повечето. Тия въпроси, задавани Иванову повече от учтивост, го туряха в мъчнотия. Ив. Вазов, Съч. XII, 115. Премълчаваха за постиженията му повече от завист. △ Повече поради злоба отправиха тези несправедливи упреци към директорката. // С нареч. или косв. доп. Означава преобладаване на посочения начин, място, време, обект или средство на действието; предимно, най-често, главно, повечето. Когато биваше в къщи, той [Стоян] все гледаше да се надвеси над люлката,.., но повече скришом от жена си. Д. Талев, ЖС, 96. Както се виждаше, и писарите, заети и те повече със земеделските си работи, бяха позакъснели. Й. Йовков, Ж, 79-80. Пишеше повече с химикалка. △ Занимава се повече с преподавателска дейност. △ Заета е повече с детето. △ Правенето на такава преценка подобава повече на ръководителя, а не на редовия изпълнител. △ Помагаше на младите повече незабелязано, с много такт и добро чувство.
3. Означава преобладаване на целта или причината, посочени от следващия глагол, наречие, съществително; главно. И пак не от страх за себе си, а повече да му покаже, че взема присърце съветите му и добре ще се пази, та го помоли: — Донеси, Веле, от гората две-три греди, да си залостваме с майка по-здраво вратите нощем. Д. Талев, И, 363. Тя не преставаше да я хвали за нейния руски език — повече да я ободри, защото Невенка ужасно се запъваше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 146. Както много велики неща са се появили случайно, появата на Иво Доля в живота на Острова на Блаженните е повече една случайност. П. П. Славейков, Съч. IV, 130.
4. В отриц. изр. Означава спиране, прекъсване на действието или състоянието занапред; вече. — Господа, Бръчков е пристигнал снощи от Турцията, защото неговото благородно сърце не може да търпи повече тиранията на нашите петвековни неприятели. Ив. Вазов, Съч. VI, 18. — Ти няма повече да ореш тая нива, та каквото ще да стане! Елин Пелин, Съч. III, 156. Земята замръзна, не можеше повече да се оре и всички плугове се завърнаха. Й. Йовков, Ж, 63-64. В ковачницата на младите съседи на бай Гоце Чанев беше тихо. Не се чуваше повече равномерното пухтене на духалото. Д. Спространов, С, 236. Не ми харесват тези хора и повече да не ги водиш у дома. △ Повече няма да те видя.
5. Означава продължителност във времето; по-дълго. Случваше се, че някоя работа задържаше стареца повече в къщи. Тогава той ставаше неспокоен и му се струваше, че е душно. Елин Пелин, Съч. III, 26. Тя замижаваше, за да задържи повече тоя образ във въображението си. Елин Пелин, Съч. III, 74. Тия четири дена бяха попълнени с такова множество силни и нови ощущения, щото му се чинеше, че беше живял през туй време много повече. Ив. Вазов, Съч. XII, 135. // Означава по-голяма продължителност във времето (в сравнение с друг път). Ще трябва да свириш повече преди концерта.
6. С предл. от: а) Със следв. числ. или същ. за мерна единица. Означава по-голям брой от посочения с числителното или съществителното. Успокои се Стоян Глаушев щом седна на тезгяха на майстор Кочо. Това стана, след като ходи Стоян да чука по разните работилници повече от две години. Д. Талев, ЖС, 89. На това място Места беше голяма и хубава река, разляна на повече от двеста метра. Й. Йовков, Разк. II, 77. И настъпи още по-тежка минута, когато се свърши четенето на имената, което се продължава, може би, повече от час. К. Величков, ПССъч. I, 39. Наместиха се върху една обърната лодка,.., и втренчиха очи към разлюления мост, който беше дълъг повече от километър. А. Каралийчев, ТР, 181. Цяла нощ пред празника тъкачите работили: тии запалили повече от две дузини свещи. Христом. ВВ I, 38.б) Със следв. нареч. за начин или прил. В много голяма или най-висока степен; съвсем, напълно. През февруари Гоцевото завръщане в България беше станало повече от нужно. П. Яворов, Съч. II, 229. Тя се смее с глас, тя е повече от спокойна — весела е. Ив. Вазов, Съч. XX, 35. Оставаше неразгадана само тайнствената причина, поради която сержантът е мразел така стръвно едноокия. Бе повече от ясно, че причината на тази омраза е имала личен характер. П. Вежинов, НС, 133. Най-крайните отрицателни идеи намериха в Ришпена един поет повече от талантлив, почти вдъхновен. К. Величков, Събр. съч. VIII, 36. в) Със следв. обобщ. местоим. или обобщ. нареч. Изразява превъзходство, най-висока степен в проявата на действието при сравнение с посочените от обобщ. местоим. или нареч.; в най-висока степен, най-много. Кукушани като
истински южани са пламенни и възторжени .. Обичат живота с всичките му радости, но обичат повече от всичко свободата. Д. Спространов, С, 72. Тоя добър старец знаеше слабото си място повече от всекиго и се грижеше да има в зимника постоянно по няколко килца вино. Елин Пелин, Съч. I, 63. В Копривщица повече от всякъде другаде се чувствуват традициите на българите от старо време. Ст. Михайлов, ЕБС, 163. Той повече от всекиго се старае в работата си. △ Повече от всекиго ненавиждам подлеца. △ Мразя повече от всичко лъжата.
7. Означава по-голямо количество, размер на обекта на проявата (предмет, лице) в сравнение с количеството в друг момент, случай или в сравнение с друго лице, предмет; по-много. — Хайде, всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя... — Аз ще разкажа. — Чакайте, аз зная повече. А. Константинов, БГ, 3. Който е богат, ще плаща повече. Й. Йовков, Ж, 26. — Значи мечката ще вземе петдесет пъти повече от мен? О. Василев, ДГ, 25.
8. Самост. или след предл. в. Означава по-голямо количество от необходимото, от нормата, от предвиденото; отгоре, в плюс. Даваше му [на слугата] някой лев в повече, но го караше да ходи бос и със съдрана риза. А. Гуляшки, ЗР, 42. Проектантите винаги поръчват известно количество елементи [железобетонни] в повече от необходимото, защото в хода на самото строителство някой елемент може да се повреди. Ч. Шинов, Ст, 1970, бр. 1262, 3. — Разбира се, че е така — засмя се и Лена. — по-добре един човек в повече, па макар и да е тринадесети, отколкото един в по-малко. А това, гдето го казва Величка, са измислици. П. Проданов, С, 58. Металурзите произведоха в повече няколко тона метал. △ Избра фирмата, която му плати в повече от обявените във вестниците суми. ● Като сказ. опред. — Щом ти говориш, ага, и аз ще ти кажа нещо, макар че няма какво да говорим и всяко слово е в повече. Иди си, недей окървавява планината и вечно ще те благославяме. А. Дончев, ВР, 171.
9. След числ. или същ. за мерна единица и съюзи и, че и. Подчертава надминаване на количеството, означено с числителното или съществителното име. Пет-шест аероплани, не, десет и повече идеха откъм Тасос. Й. Йовков, Разк. II, 89. Беседата траеше вече час и повече. Ив. Вазов, Съч. X, 48. Вървим цял километър и повече през гъстия сенчест лонгуз. П. Росен, ВПШ, 119. Караибрахим спря коня си пред агата и без да проговори минута, че и повече, разглеждаше хората пред себе си. А. Дончев, ВР, 31. Извървяха три километра, че и повече, без да спрат за почивка.
10. Като сказ. опред. Означава, че нещо надхвърля изявата, качествата, количеството и проч. на друг. Защо пък на тях специален патичарник правят,.. какво толкова са повече от тях? Патици като патици. Ст. Даскалов, ЕС, 317. Помня добре тая ясна и тиха нощ. Една от тия нощи, когато звездите са много повече от всеки друг път. Й. Йовков, Разк. II, 93. Нима ти си мислиш, баба, че ако Бог иска, няма да смачка някакъв си дявол? За Бога дяволът е не повече от бълхата за кучето. А. Дончев, ВР, 161.
11. Остар. Само в превъзходна степен. Най-вече. В своя чифлик, който се нарича училище, Хаджи Генчо храни всевъзможни животни; а най-повече мисирки, гъски, кокошки. Л. Каравелов, Съч. II, 20. Знаеше имената на сичките овчари, най-повече на каракачаните. З. Стоянов, ЗБВ III, 88. Акля бей с голяма радост прия тези подарки, най-повече защото бяха пратени от Караман бея / най-големий му враг /. В. Друмев, НФ, 80.
II. Като числ. а) Със следв. същ. Означава по-голям брой, по-голямо количество от назованото със съществителното. Стоян и не помисли да иска повече пари. Д. Талев, ЖС, 90. Всеки почувствува, че го наляга черна и непонятна мъка и бързаше да я удави с повече вино. Й. Йовков, Ж, 18. Додат ли им госте, тя така хубаво ще да наготви — ще турне тогава и зехтин повече, и ориз — щото всички ще останат зачудени! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Зъбите ни се разтракаха, но ние не излизаме от водата — надпреварвахме се кой повече раци ще хване. СбХ, 1955, 136. б) С предл. от и следв. членувано същ. или лич. местоим. Означава по-голямата, по-значителната част от назованото със съществителното или местоимението; повечето. Повече от времето малкият [Еникий] прекарваше по горите самичък с мълчаливото си стадо. Елин Пелин, Съч. IV, 84. Повече от свободното му време отиваше за консултации с търсещите го студенти. △ Повече от часовете се пилееха в стоене на плажа. △ За повече от учениците равенството и пълната откровеност с преподавателя е норма на поведение и взаимоотношение.
III. Като прил. 1. След същ. нещо и обикн. с предл. от и следв. същ. Който е с по-високи качества, достойнства в сравнение с назованото от съществителното; по-висше, по-голямо, по-добро. — Да не си намислил и ти певец да ставаш? Не ти трябва такъв занаят. От тебе ще излезе нещо повече. Св. Минков, ПК, 27. — След войната да излезеш пред хора и да говориш за изкуство се иска нещо повече от смелост. К. Петканов, В, 54. Виждахме, наистина, далеч на хоризонта около града тия чести хълмове и могили, но нещо повече от живописното табло на един най-невинен пейзаж ние не виждахме. Й. Йовков, Разк. II, 124.
2. С отвл. същ. Който е с по-голяма интензивност, по-голяма наситеност от обикнове‑
ното или необходимото; по-голям. На секи миг тая топла виделина добива повече яркост и сила и зафаща по-голяма област над кръгозора. Ив. Вазов, Съч. XII, 5. При повече упоритост и последователност в заниманията успехът е напълно сигурен.
IV. Като същ. С въпрос. местоим. какво или отриц. гл. форма. Нещо в добавка, в плюс към наличното, нещо друго, нещо още. Заякът дигал голяма гюрултия срещу тебе. Много си ходел, не си си гледал работата... — Че какво повече иска този охтичав готованин?... Ако търси Деяновия келепир — много ще има да чака... Откак отказах да стана демократ, много се е надул нещо. Г. Караславов, СИ, 151. — Яж, пий и спи! Повече какво трябва на човека? Ив. Вазов, Съч. IX, 39. — После? — пламенно настоя Лазо. — какво повече от това? — рече Благолажът спокойно. Елин Пелин, Съч. I, 10.
◊ Все повече <и повече> и (остар) повече и повече. Означава постепенно нарастване, увеличаване или усилване на глаголното действие. Хайне завършва университета в 1825 г. и приема християнството. Става адвокат, но литературата все повече го увлича. БР, 1931, кн. 7, 220. Разсъмваше се. Небето на изток все повече и повече побеляваше. Й. Йовков, Разк. I, 71. Властолюбието повече и повече го обграща и той наздраво вече мисли за царската корона. В. Друмев, И, 14. Дори (даже) повече. За въвеждане и присъединяване на заключителни утвърждения, с цел да се означи по-висока степен в сравнение с посочената в предходното изречение. Обществото се възмущава от мерзостите, които чува из обълваните уста на някой пияница, но ги чете и слуша охотно, когато са типосани на книга. Даже повече: голяма част от публиката очаква с видимо нетърпение появлението на тия съблазнителни листове. Ив. Вазов, Съч. IX, 158-159.Кой повече, кой по-малко; къде (де) повече, къде (де) по-малко. За констатация, че нещо е, проявява се еднакво или почти еднакво за няколко обекта или случая, без да се отдава значение на малки различия в степента на неговата проява; в една или друга степен. Кое повече, кое по-малко, жълтееха и другите дървета. П. Бобев, ГЕ, 33. И на други места, де повече, де по-малко, оградата също тъй беше развалена. Й. Йовков, ЧКГ, 221. Колкото повече..., толкова повече (по̀); колкото повече..., толкоз повече (по̀). Разг. За съпоставяне на две действия, като се означава по-висока степен на второто действие вследствие нарастването на степента на първото. Геракът колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че Божан е турил ръка на парите му. Елин Пелин, Съч. III, 65. Колкото повече минава времето, толкова повече расте тревогата в душите. Л. Стоянов, Х, 12. И колкото повече му се взирах, толкоз по̀ го намирах приличен на оня легендарен тип македонски харамии, какъвто си съставят нашите въображения. Ив. Вазов, Съч. XV, 15. Нещо повече. За въвеждане и присъединяване на заключителни утвърждения, с цел да се означи по-висока степен в сравнение с посочената в предходното изречение. Той вложи всичката си енергия и направи всичко,.., за да постъпи на служба,.. Нещо повече, той се унижава да търси препоръка и от видни партизани. Елин Пелин, Съч. II, 179. Революционната проповед намери готова почва сред македонските българи; нещо повече, тя удовлетворяваше просто едно изискване на времето. П. Яворов, Съч. II, 182. <И> нищо повече. За категорично изтъкване и подчертаване, че изказаната характеристика или констатация в предходното изречение е абсолютно изчерпателна; нищо друго (освен). Ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към отечеството. Нищо повече. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. — Какво знаят докторите! — .. — Знаят само пари да взимат и толкова .. — Шарлатани и нищо повече. Елин Пелин, Съч. II, 74-75. Той я съжали. Нищо повече. Нито зрънце от някогашната обич, нито омраза, нито трепет. М. Грубешлиева, ПИГ, 284. Те са слуги и нищо повече. △ Той е пияница и нищо повече. Ни повече, ни по-малко. За подчертаване, че изказаното в изречението е единственото вярно и не може да има друго извън него; точно, именно, само, единствено. До неотдавна тия думи на Йоана Екзарха за преславските дворци ни се струваха ни повече, ни по-малко от едно поетическо видение. П. Росен, ВПШ, 175. Ние се жертвуваме за свободата на България и, ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България; ни повече, ни по-малко. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. Няма <на>къде повече; <дето> повече <и> и не може да бъде; че не може <да бъде> повече. Разг. След главно изречение. Употребява се за изразяване на най-висока степен на качеството или проявата на означеното в главното изречение. — То лудо, че няма накъде повече! — каза Ружа и остави чантичката си на масата. Ружа едвам се отскубнала от ръцете ѝ [на Ита]. — И лудо, и нахално — въздъхна Ружа. К. Калчев, СТ, 98. Нему тие думи на Тинка тъй се харесаха и толкова му допаднаха на сърцето, дето повече не може да бъде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 235. Ще попитате кой е Страхилчо? Той е истинско куче. Живее в дървената колибка под ябълката и варди къщата .. А е много хитър. Толкова хитър, че не може повече. А. Каралийчев, ТР, 18. Още повече. 1. Означава допълнително нарастване, увеличаване или усилване на глаголното действие. Матаке втори път почерпи и веселието още повече се засили. Й. Йовков, ВАХ, 37. Нежните ѝ, добрите ѝ думи го сърдеха
и той ръмжеше или се подсмиваше обидно, и това нараняваше още повече Станка и я отчайваше. Елин Пелин, Съч. III, 152. Райка се засрами още повече и още повече наведе очите си към земята. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 52. 2. Със следв. изр. със съюз че. За подчертаване особената важност на изказаното в следващото изречение като причина, основание на действието от предходното; толкова <толкоз> повече. Кръстевица много се радваше на първата си внучка, още повече, че ѝ беше именница. Г. Караславов, ОХ, 342. Родителите им не ги пускаха да ходят в съседите, защото бяха скарани, но децата не удържаха забраната им и тайно ходеха. Още повече, че Качовци влизаха в кооперацията и сега, когато тракторът идва вече, у тях сигурно е празник. Ст. Даскалов, БМ, 10. Повече или по-малко. За посочване на границите в степените на проява на нещо; в по-голяма или по-малка степен, малко или много. Все такива разговори, повече или по-малко разпалени и страстни, бяха залисали по това време всички в кръчмата. Й. Йовков, Ж, 15. Поради стратегическото си положение, Силистра през течение на много векове е бил повече или по-малко силна крепост, особено след XIV век. П. Делирадев, БГХ, 60. Течните вещества приемат формата на съда, в който се намират. Само малки количества течни вещества могат да имат своя собствена повече или по-малко кълбообразна форма — капка. Хим. VII кл, 1950, 14.Повече, отколкото...; повече..., отколкото... Конструкция за изразяване на сравнение в сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено изречение (често при елипса на глагола в подчиненото изречение), която посочва по-висока степен на проява на признака или действието в главното изречение в сравнение с подчиненото. "Техника има повече, отколкото трябва дори. но липсва главното — чувство няма!" Й. Йовков, Разк. I, 180. Занимавал се е несравнено повече с анализ на художествения език, отколкото със стила на разглежданите автори. Б. Ангелов, ЛС, 11. Толкова повече; толкоз повече. Разг. Със следв. изр. със съюз че. За подчертаване особената важност на изказаното в следващото изречение като причина, основание на действието от предходното; още повече. По тоя начин свърши своето съществуване последният букурещки Централен Комитет. Конец незаслужено тежък за нас; толкоз повече, че той се дължеше на едно заблуждение на нашите освободители. Ив. Вазов, Съч. VII, 178. Един след друг всички стават да си ходят, толкоз повече, че Кръстан касапинът,.., беше станал и се готвеше да дига масата със зъби. Й. Йовков, ПК, 56-57.
— Други (диал.) форми: по̀вике, по̀више.