ПОВЕЧЀРВАМ

ПОВЕЧЀРВАМ, ‑аш, несв.; повечѐрям, ‑яш, св., непрех. и прех. Остар. и диал. Вечерям. — Аз предлагам да си вървим и да спим. .. — Как без да повечеряме? — Добре, да вечеряме. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 51. — Искам да излезем някъде да повечеряме, но ще дойдат хора по работа, затова вечерята ще я отложим за друг път. Б. Райнов, ГН, 56. Приготвиле госбица, па седнале воз огъня да повечерят. Т. Влайков, Съч. II, 270-271. — А аз, Хаджийке, вече повечерях. Л. Каравелов, БСВ II, 62. Повечеряха, легнаха си, виделцето остана да ближе дъното на печката и да хвърля бледожълтеникави петна долу, на пода. К. Григоров, ТГ, 50.

Списък на думите по буква