ПОВЕЧЕТО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПО̀ВЕЧЕТО. I. Нареч. Разг. 1. В по-голяма степен, по-често; повече, най-вече, преди всичко, предимно. Аз повечето живея с мисълта за София, за тебе и за всичко близко мене там. Ив. Вазов, ПЕМ, 81. Богомилите придобиха последователи повечето със строгостта на нравственото си учение, с простотата и чистотата на живота си. Р. Каролев, УБЧИ, 89. Този вид описание [нравоописанието] подобава повечето на историята. Д. Попов, СбРС (превод), 17. Доказало ся е, че тази болест ся появява повечето в ония места, които са влажни по причина, че са ниски и тиняви. Дун., 1866, бр. 85, 2. Той се грижи повечето за своите хора.
2. По-често, повече пъти. Движеха се [ромейските войски] на малки отряди по различни пътища, повечето нощем, и се събираха в няколко лагера край Филипополис. А. Дончев, СВС, 561. И след такъво подсящане рядко е да земе чичо Венко цедилника и зехтинйовия съд и да иде да купи от пазара, щото трябва. Повечето ще си премълчи, а някой път ще и да се сопне на детето. Т. Влайков, Съч. I, 169. Мъжът повечето отсъствуваше от дома, пътуваше почти непрекъснато. △ Баща му обработваше земята повечето сам, все нямаха време да отидат да му помогнат.
II. Като числ. Със следв. същ. Означава по-големия брой, по-голямото количество от означеното със съществителното; мнозинството, множеството, по-голямата част. Повечето ръкописи бяха писани с молив. Ив. Вазов, Съч. IX, 194. За периода от 1836 до 1871 г. всички чираци в гайтанджийския занаят са главявани безплатно за по две години, като получавали в повечето случаи по един или два чифта обувки. Ив. Унджиев, ВЛ , 24. Зданието беше просторно и голямо, но повечето му стаи бяха оставени недоправени. Й. Йовков, Разк. II, 29. През хубавите пролетни и летни дни отец Никодим повечето време прекарваше с въдица покрай реката. Елин Пелин, Съч. IV, 60. Биологичните науки установяват обаче, че независимо от голямото многообразие, което съществува между различните организми — .., между тях има и много общо. Така например повечето организми имат клетъчно устройство. Биол. IX кл, 1981, 3. Заседанието на новото дружество се отложи, защото повечето членове не се явиха. ● С предл. от и следв. членувано същ. или местоим. Дълбоко в душата си той признаваше, че повечето от думите на баща му са прави. Г. Караславов, ОХ, 262. Може би повечето от това, което разправяше Димитър, беше измислица, но в края на краищата сигурно имаше и нещо вярно. Ст. Дичев, ЗС I, 208.
III. Като същ. Самост. или с предл. от и следв. същ. или местоим. По-голямата част. Понеже нощта беше ясна, повечето налягаха на улиците да спят. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 141. Всички гълчаха и, ако и да имаше и седнали, повечето стояхи прави. Й. Йовков, ВАХ, 5. Повечето са селски чорбаджии. А оня с червената коса, подутия, той е сврачовския кмет. М. Георгиев, Избр. разк., 175. Уж потръгна кооперативното стопанство, ала когато докараха една привечер трактора, някои от селяните се скриха по домовете си.. повечето гледаха през стъклата на прозорците с позинали уста. Кр. Григоров, Н, 135. Повечето бяха много добри специалисти, от които можеше да се научи твърде много. △ В тълпата пред Народното събрание повечето бяха ученици и студенти. △ Повечето мина, малко остана.
— Други (остар. и диал.) форми: п о̀ в е ч т о, п о̀ в ек е т о.