ПОВЗЍРАМ

ПОВЗЍРАМ СЕ, ‑аш се, несв.; повзра̀ се, ‑ѐш се, мин. св. ‑я̀х се, прич. мин. св. деят. повзря̀л се, ‑а се, ‑о се, мн. повзрѐли се, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Взирам се малко, в малка степен или за кратко време; повглеждам се. На отсрещния покрив един техник с черно таке и кожухче без ръкави човъркаше буквите на неоновия надпис. Забеляза ме, повзря се, докато определи възрастта ми, и спокойно продължи работата си. Л. Михайлова, Г, 10-11. Старецът сложи очилата, повзира се и той с поугасналите си вече очи в грижливо написания адрес. М. Кюркчиев, ВВ, 29-30. Като се повзряха, Ивайло и Дамян видяха добре, че някакъв човек спеше край огъня, като се беше увил с кожуха си чак до ушите. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 124. По наште улици излезте, походете, в лицата се повзрете. К. Христов, Избр. стих., 166-167. Три се хора / залюлели / повзрях се — / що да видя! — / Женело се / мойто либе. Ц. Церковски, Стих. I, 230.

2. Само несв. Взирам се от време на време за малко или понякога; повглеждам се. Боян се повъртя малко .., повзира се ту в тавана, ту в долаплъците, пък тихо, дебнешком и той изчезна. Ц. Церковски, Разк. 146. Шефът обикновено не се заглежда в документацията. Повзира се в някой и друг документ само когато реши да покаже взискателност.

Списък на думите по буква