ПОВИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЍВАМ1, ‑аш, несв.; повѝя, ‑ѝеш, мин. св. повѝх, прич. мин. страд. повѝт, св., прех. 1. Увивам малко бебе, кърмаче в пелени, които обикн. закрепвам, завързвам с повой1. Противоп. разповивам. Тоя повой тука ще го вземеш. С него аз и Лазара съм повивала. Сега ти пък повий с него и детето му. Д. Талев, ПК, 765. Тя развива и повива детето, и пеленките тя му пере. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. След три дни / роди се и детето на дърваря, / но попа не поиска да го кръсти. / Повиваше го бедната вдовица / и викаше мъжът си като луда. А. Стоянов, Худ. С I, 1954, 341. Дойни ле, боляркиньо льо, / да земнеш едно камъче, / да къпеш и да повиваш, / да къпеш девет месеца, / ша стане рожба от сърце. Нар. пес., СбНУ XXVII, 303.
2. Остар. Обвивам, обгръщам. Въздухът, който повива наоколо земята,.., зове ся атмосфера. С. Веженов, Х (превод), 21. Но водата изпърво не текла, защото от силната топлина тя всичката била ся дигнала на гъста пара, та повивала земното клъбо. Й. Груев, Лет., 128. повивам се, повия се страд. У нас децата са повиват и разповиват в продължение на 24 часа по веднъж. Знан. 1875, бр. 7, 108.
◊ С черен повой повиван. Диал. Нещастен, без късмет, комуто не върви в живота. Не е минувала [гледачката] скоро да я накарам да ми гледа, да види какво има да ми тегли още главата и ще ли да видя и аз някога добър ден, или тъй щъ и да са мина клета и злочеста с чер повой повивана. Г, 1863, бр. 6, 46.
ПОВЍВАМ2, ‑аш, несв.; повѝя, ‑ѝеш, мин. св. повѝх, прич. мин. страд. повѝт, св., прех. Диал. Извивам1. Домакина, който стои до огнището и чертае в пепелта с клечка неведоми знаци, повива глава да каже нещо. П. Яворов, ХК, 123. Бухат момчетата [сурвакари] върху одъра, сестрите ми повиват гърбини под чергата и ту се кискат, ту изохкват. Ст. Даскалов, БП, 31. Че ми е драго Радке ле, / тебе у нази да гледам, / бяло фистанче кат развяваш, / тънка си снага повиваш. Нар. пес., СбВСт, 665. А ми дай, либе, калъча, / Маркова глава да зема, / че той ма криво погледна / и са във гърди побива / и си главата повива / че са на меня заканя. Нар. пес., СбНУ XXVI, 38.
ПОВЍВАМ СЕ несв.; повѝя се св., непрех. Диал. 1. Извивам се. Речеше ли баба Наца да си донесе макар и половин котли вода, снагата ѝ се повиваше, едва ли не се счупваше до дома. Ст. Даскалов, СД, 198. Зелен се бръшлян повива, / нека се вива, повива, / зелен да бъде за зиме, / кървен да седи за лете. Нар. пес., СбВСт, 218. Дето са вода повива, / дето са пяна събира, / там са израсли два бора. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 142.
2. Обръщам се, извръщам се. Повдига [Минка] светнали очи,.., повива се към Ангела, престрелва го с поглед. Ц. Церковски, ТЗ, 38. Сватът ситнеше като младеж с ръце на кръста — клякаше и се изправяше. зачервеното му лице лъщеше от пот, вълчият му врат не се повиваше. Е. Станев, ИК II, 41. Не намери дребен лов, / най намери сур елен. / Елен бяга, повива са: / — Върни са, върни, добър юнак, / не е елен за ловене. Нар. пес., СБНУ I, 48. Там завари Драганка / дор три хора играят, / .. Че са фана Драганка / при Илия гидия. / Илия са повива, / Драгани колан извива. Нар. пес., СбГЯ, 153.
3. Въртя се (в 1-3 знач.). Започнаха дъждове. Мотиките стърчеха под стрехите и ловеха ръжда, пък селяните се повиваха без работа из притъмнените стаи и неспокойно надничаха към зелените замъглени гори. Ил. Волен, РК, 67.
ПОВЍВАМ3, ‑аш, несв.; повѝя, ‑ѝеш, мин. св. повѝх, св., непрех. 1. Вия2, надавам
вой малко, кратко време. Кучетата повиха малко, после се успокоиха и притихнала.
2.Само несв. Вия2, надавам вой от време на време, понякога. Когато болката се усилваше, не се сдържаше и повиваше с приглушен глас.