ПОВИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВЍВКА1 ж. Диал. 1. Пелена; повивци. Вдовицата Фанни ся занимаваше да разповие чуждото дете, когато внезапно извика и рече: — .. — Ето, ето. Това дете е съкровище;.. Наистина под детето отдолу в повивката лъснаха ся доволно жълтици. П. Р. Славейков, ЦП I, 107. Невестите .., за да не им умират децата, правят следното: малките деца, които са в повивка,.., всеки ден водата от къпането не изливат на едно място. СбНУ XXIX, 170.
2. Връзка, връв за прикрепване чрез опасване; навоище, прививка. Най-идеалната и гиздава носия на котленските овчари, е белите като снега навуща,.., завити с черни козеньови върви или повивки. З. Стоянов, ЗБВ I, 36. // Повой1. Никак ни бива да го носи майка му та носешким да го приспива, а нека го положи полекичка на постелята му, па да му разслаби повивките и да го остави, за да си спи кротко. Й. Груев, КН 7 (превод), 92.