ПОВИЛНЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВИЛНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. повилнѐли. Прич. мин. св. деят. от повилнея (във 2 знач.) като прил. Побеснял, пощурял, развилнял се. Един повилнял узурпатор, един потънал в разврат самовластник иска да стъпи върху гърба на цял народ и да го обърне в послушно стадо. Т. Влайков, Съч. III, 62. Така бяха изчезнали от сцената и Асен I, и брат му Петър, и Калоян,.. Страшна трагедия на повилнялото човешко честолюбие, на .. дворцовата интрига. Ив. Вазов, Съч. XIV, 73. Къде си ти, къде, родино моя? / Нима сред повилняла сбир / от вълци и кози — на длъж и шир / потирена, чието име е безброя? П. К. Яворов, Съч. I, 123.