ПОВИННИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЍННИК¹, мн. ‑ци, м. Остар. Виновник; повинен¹. Он искаше да удари самите повинници Хрусафия и Теодосия, за да покаже на сичкия свят какви человеци бяха тии, които имаха себе си за сами благородни и образовани, а другите презираха и уничтожаваха, називающе ги груби и варвари. Г. Кръстевич, ИБ I, 340-341.

ПОВЍННИК², мн. ‑ци, м. Истор. Зависим селянин във феодалното общество, полагащ безплатен принудителен труд в полза на феодал или на феодалната държава. Повинниците, съгледали го насред пътя, оставяха работата си и ниско му се кланяха и макар да бяха притеснени от новия ред,.., тачеха го и му бяха благодарни за мирните дни. А. Гуляшки, ЗВ, 55.