ПОВИНОВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВИНОВА̀НИЕ
ПОВИНОВА̀НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Подчинение, послушание; повинение, повиновение1, повинуване. За да принудят децата към повинование най-обикновенното средство е плашанието с различни плашилища. У, 1870, бр. 1, 38.