ПОВИНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВИНУ̀ВАМ СЕ, ‑аш се, несв., непрех. Остар. Подчинявам се; повиновавам се, повинявам се. — Вие не се повинувате на царя, а пък аз — само против незаконния цар въставам. Ст. Загорчинов, ДП, 93. Да слуша народът Божието слово на свой език, да слави Бога и да се повинува на княза, за да пребъде българското име във вековете. А. Гуляшки, ЗВ, 53-54. И пак не скланях още, дорде татко ми не рече — по Божия закон трябвало да се повинувам на родителска воля. П. Спасов, ГЛЗЗ, 98. Истенно мъдър человек е онзи, който .. като е разбрал, че е роден да му заповядат, знае да ся повинува с достойнство. Ч, 1871, кн. 23, 713. Сякий е длъжен да са повинува на законите. Н. Михайловски, РВИ (превод), 153.