ПОВИНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВИНУ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от повинувам се; подчиняване, подчинение, повинение, повинование, повиновение. Главното ѝ достоинство [на римската войска] се заключавало в строгата дисциплина: редът и повинуването се считало по-горе от сичко. Н. Михайловски, РВИ (превод), 235.